Тормози ме страхотно недоверие, което нараства неудържимо. Джейми е жена, свикнала да получава всичко, което поиска, но се отказа от Луси без борба, а сега откривам, че също така лесно се е отказала и от кариерата си. Защото по някаква причина това отговаря на целите й, казвам си осъдително. Напомням си, че това е без значение. Само въпросът защо съм тук е важен, и ако подозираното от мен се окаже вярно — фактът, че съм мамена и използвана от бившата любовница на племенницата ми.
— Сигурна съм, че помниш „Ил Пастицио“, нали? — пита Джейми и изважда картонени кутии с пластмасови капаци и контейнери за супа, а апартаментът се изпълва с уханието на билки, лук и бекон. — Правят страхотен пай с лук. Печен заек. Супа от скариди с чушки и масло от зелени домати. Пържени миди и люти чушки, увити в бекон — съобщава тя, отваряйки кутиите. — Мислех просто да ви оставя да си сервирате, но май ще е по-лесно, ако го направя аз.
Тя се оглежда наоколо, сякаш очаква да се появи трапезария и не познава добре апартамента, който е наела.
— Надявам се да си ми поръчала барбекю от скариди — обажда се Марино.
— Да. И пържени картофи — отговаря Бъргър, като че ли с Марино са близки приятели. — Също и макарони със сирене с олио от трюфели.
— Ще мина и без това — намръщва се Марино.
— Хубаво е да опитваш нови неща.
— Забрави за трюфелите. Не искам да опитвам нещо, което вони на задник — изсумтява Марино и издърпва една кафява папка от купчината на пода.
На папката има етикет, надписан с черен флумастер — „БЛР“.
— Искаш ли да ти помогна? — питам Джейми, но не ставам.
Усещам, че не иска да се доближавам прекалено много до нея. Или пък просто аз се чувствам отдалечена и чужда.
— Моля те, стой си спокойно. Мога да отворя кутиите и да сложа храната в чиниите. Не съм готвачка като теб, но с това мога да се справя.
— Сушито ти е в хладилника — съобщава й Марино.
— Сушито ми? Добре, защо не — ухилва се тя, отваря хладилника и изважда кутиите, които Марино остави вътре. — Имат номера на кредитната ми карта, защото съм пристрастена към суши, признавам си. Поне три пъти седмично. Вероятно би трябвало да се позамисля за живака. Ти още ли не ядеш суши, Кей?
— Още не ям. Благодаря ти.
— Мисля да поднеса супата в големи чаши, ако нямате нищо против. Докъде стигна? — поглежда тя Марино. — Кажи ми.
— Достатъчно далеч, за да разбера какви проблеми сте имали с организирането на тази вечеря — отговарям вместо него.
— Наистина се извинявам — повтаря Джейми, но не звучи, като че ли съжалява.
Всъщност звучи, все едно е уверена в правотата си.
— Честно казано, длъжна съм да се уверя, че разбираш какво се случва. Просто трябваше да подходя към въпроса адски внимателно. — Тя ме поглежда от кухнята. — Чувствам се морално задължена да ти пазя гърба. Разбира се, винаги ще се стремя да бъда дискретна и смятам за неразумно да ти звъня, да ти пиша имейли или да се свържа с теб директно. Ако ме разпитват, мога честно да заявя, че не съм го правила. Ти ми се обади. Но кой ще знае за това, ако ти не решиш да му кажеш?
— Какво да кажа? Че някаква затворничка ми е връчила бележка и съм тръгнала да търся най-близкия обществен телефон, сякаш съм на летен лагер и задачата ми е да открия нещо по определени следи? — отвръщам.
— Вчера разпитвах Катлийн и ми бе напомнено, че тя очаква с нетърпение да те види днес.
— Беше ти напомнено? — Поглеждам Марино. — Сигурна съм, че и бездруго си знаела. Къртис Робъртс вероятно ти е съдружник. Знаеш за кого говоря, нали? Адвокатът от проект „Невинност“, който се обади на Ленард Бразо.
— Мога честно да заявя, че си ми се обадила, докато си била в района по своя собствена работа — повтаря Джейми.
— Работа, която ти ми уреди, за да ме привлечеш тук — отговарям. — В това няма нищо честно.
— Марино не е споделял с теб нищо, което не е трябвало — продължава да гради защитата си тя. — Не ти е връчвал покани, които може да са неразумни при тези обстоятелства. Никой не ти е предавал нищо, което може да има отрицателни последици.
— Някой определено го направи. Затова съм тук сега.
— В привилегирован разговор със свидетел по случай, по който работя, подхвърлих, че се надявам да се свържеш с мен — заявява Джейми и очевидно се чувства напълно оправдана.
— Според мен най-вероятно всичко в затвора се наблюдава и записва — напомням й.