Марино оставя купчина цветни разпечатки на масата. Снимки от аутопсии.
— Натриевият пентотал е бързодействащ и може да се изпари също така бързо — сигурна съм, че знаеш това — продължава Джейми. — Времето за инжектиране на останалите медикаменти може да се обърка, а това за което говорим, е невромускулният блокиращ агент панкурониев бромид. Ако изчакаш прекалено дълго? Натриевият пентотал, анестезията, започва да се изпарява. Системата се запушва и надзирателите трябва да сложат нова, а ефикасността на натриевия пентотал вече я няма. Изглеждаш заспал, но мозъкът ти работи. Не можеш да отвориш очи и да проговориш, а лежиш завързан на носилката. В съзнание си и си наясно, че не можеш да дишаш. Дълго действащият панкурониев бромид е парализирал мускулите в гърдите ти и се задушаваш. Една минута, две минути, три минути, може би и повече, й умираш в зловеща агония.
Аутопсията на Бари Лу Ривърс била извършена от Колин Дънгейт. Представям си как е възприемал човек, който е отровил невинни жертви, посипвайки сандвичите им с арсеник.
— Само дето директорът знае — продължава Джейми и изважда от хладилника бутилка вино и диетична кола. — Палачът знае. Анонимният лекар с качулката и очилата знае и може да види паниката ти, докато наблюдава диво препускащото ти сърце, преди да умреш. Някои от хората, които контролират делата за убийства, искат осъденият да страда. Тайната им мисия е да причинят колкото може повече болка и мъка, без адвокатите, съдиите и обществеността да научат. Подобни неща се случват от векове. Брадвата на палача е тъпа, или не уцелва и са нужни още няколко удара. Обесването не минава добре, защото примката се изплъзва, а осъденият умира бавно и се гърчи на въжето пред освирепялата тълпа.
Докато слушам това, което звучи като една от класическите речи на Джейми при откриване на дело, знам, че повечето важни хора в тази част на света, включително определени съдии и политици, и най-вече Колин Дънгейт, няма да се трогнат от думите й. Имам представа как гледа Колин на случилото се със семейство Джордан, както и на онова, което би трябвало да се случи с Лола Дагет. Да, емоциите са силни, особено тези на енергичния ми ирландски колега, който оглавява криминологичната лаборатория на ФБР в Савана, Джорджия. Идването на Джейми Бъргър в Джорджия няма да го впечатли, дори може да му се стори, че е натрапване. Подозирам, че той не е склонен да й обърне никакво внимание.
— Както знаеш, Кей, не смятам, че един вид евтаназия, започнала в нацистка Германия, трябва да бъде изпълняван в Съединените щати. И не бива да бъде законна — добавя тя, докато подрежда суши и салата с водорасли в една чиния. — На лекарите е забранено да играят роля в екзекуциите, дори да констатират смъртта, а и става все по-трудно да се сдобиеш с медикаментите за смъртоносните инжекции. Не достигат, защото американските производители се срамуват да ги изработват. Някои щати са принудени да внасят медикаментите, следователно източниците и качествата им са съмнителни. Медикаментите не би трябвало да са законно на разположение за затворническите власти, но никой от тези доводи не действа. Лекарите участват, а аптекарите изпълняват рецептите и затворите си получават медикаментите. Независимо от моралните убеждения, Лола не е убила семейство Джордан. Не е убила Кларънс, Глория, Джош и Бренда. Всъщност, изобщо не ги е виждала. Никога не е влизала в дома им.
Хвърлям поглед на Марино, докато преглеждам снимките. Доколкото си спомням, той винаги е защитавал смъртната присъда. Зъб за зъб.
— Мисля, че Лола Дагет е била объркана личност, наркоманка с лош характер, но не е убила никого, нито пък е била съучастник в убийствата — казва ми той. — По-вероятно е да е натопена от човека, когото нарича Възмездие. Сигурно е смятала, че е много забавно.
— Кой е смятал така?
— Онази, която в действителност е извършила убийствата. Избрала си е хлапе от център за наркомани, което е почти умствено изостанало — казва Марино и поглежда Джейми. — Какъв е коефициентът за интелигентност на Лола? Седемдесет? Мисля, че това е законното ниво за умствена изостаналост — добавя той.
— Така ли? — питам.
— Лола не е виновна за престъпленията, в които е обвинена и за които е осъдена — казва Джейми. — Не съм съвсем наясно какво точно е станало в ранната утрин на шести януари 2002 година, но разполагам с нови улики, доказващи, че не Лола е била в дома на семейство Джордан. Това, което не знам, е какво е станало от криминологична гледна точка, защото не съм експерт. Например раните. Всичките ли са нанесени с едно и също оръжие? И ако е така, какво е било оръжието? Какво означава моделът на петната от кръв? От колко дълго са били мъртви семейство Джордан, когато съседът им излязъл с кучето си и случайно забелязал, че прозорецът на задната врата е разбит, а после никой не отговорил на обажданията му и на звъненето на вратата?