Тя взема чашата си с вино.
— Благодаря за предупреждението — отговарям. — Но нямам нужда от помощта ти.
— Всъщност имаш. А и аз от твоята.
— Бяла захар и фалшива захар — продължава мисълта си Марино и вдига очи към мен, а лъжицата му изтраква шумно в чашата. — Избягвам ги.
— Имам чувството, че си настроила Калин враждебно — изтъквам очевидното. — Той може и да е упорит, но е много добър в работата си. Уважаван е от колегите си и от ченгетата. Южняшки джентълмен, при това от ирландски произход. Трябва да знаеш как да работиш с хора като него.
— Не съм свикнала да съм парий — отговаря Джейми. — Може да се каже дори, че съм разглезена. В моргата и в детективския отдел никой не е по-добре дошъл от прокурора. Шокирах се, когато разбрах, че внезапно съм се превърнала във враг — обяснява тя и отхапва от пикантното рулце.
— Не си се превърнала във враг. Просто си станала адвокат на защитата. Не е справедливо да се смята, че всички, които са се посветили на търсенето на истината, са само от страна на обвинението.
— Колин се чувства обиден, защото възнамерявам да измъкна Лола от смъртната присъда и затвора — казва Джейми. — Според мен случаят с Бари Лу Ривърс е убедително доказателство за това, че джорджийският затвор полага всевъзможни усилия да направи екзекуциите изключително жестоки. Да причини болка и страдание. И точно това ще се случи с Лола, която току-що била навършила пълнолетие, когато я прибрали. А нещата са още по-варварски и възмутителни, защото тя е невинна. Но Колин не проявява интерес към всичко това и има чувството, че го разпитвам.
— И си е така. Но ние сме свикнали да ни разпитват.
— Не му харесва.
— Може би не му харесва подходът ти.
— Сигурно ми трябва добра учителка — усмихва се тя, но очите й остават студени.
— Благодарна съм ти, че смяташ за свой морален дълг да ми съобщиш, че някой разпространява лъжи за мен и се опитва да ми създаде неприятности с федералните агенти — казвам многозначително. — Но връщането на услугата не е задължително.
— Предполагам, че не си скрила безалкохолна бира някъде — казва Марино, който вече е унищожил супата със скариди и половината от пържените си картофи.
Джейми потапя друго рулце в соса уасаби, поглежда го и казва:
— Трябваше да купя, но забравих, извинявай. — После се обръща към мен. — Исках да ти кажа какво става, преди да го разбереш по начин, който е законно и професионално в твой ущърб. А най-безопасният начин бе най-обикновен разговор насаме.
— Накарала си затворничка да ми даде бележка с номера на мобилния ти и указанието да използвам обществен телефон. Не съм сигурна, че някое от тези неща може да се счита за обикновено.
— Да, дадох тези указания на Катлийн.
— И ако тя ги сподели с някого?
— На кого би могла да каже?
— На някой надзирател. На друга затворничка. На адвоката си. Затворничките дрънкат неуморно, ако имат възможност.
— Едва ли някой ще й обърне внимание — намесва се Марино и напада печените скариди. После отваря пакетче кетчуп и добавя: — Не от хората в затвора трябва да се притесняваш. А от ФБР. Няма да е хубаво, ако разберат, че Джейми те уведомява за всичко, което правят, и така те губят елемента на изненада, когато се появят да те разпитат. Трябва да направя нещо с буса. И може би да купя малко безалкохолна бира, когато изляза.
Марино е прав. От ФБР няма да се зарадват, ако разберат, че съм била предупредена. Но е твърде късно. Елемента на изненада вече го няма, макар да не съм наясно в какво точно ме обвиняват. Вероятно Дон Кинкейд и адвокатите й подготвят някакви фалшиви аргументи срещу мен — поне изглежда възможно да е така. Не е първият път, няма да е и последният, когато ме обвиняват неоснователно в престъпления, нарушения или непочтени действия, независимо дали става дума за фалшифициране на смъртни актове или лабораторни резултати, или объркване на улики. При моята работа някой винаги е недоволен. Има петдесет процента статистическа възможност едната или другата страна да е изключително разстроена.
— Напомни ми следващия път — казва Джейми на Марино — да не забравя да купя от любимата ти бира. На улица „Дрейтън“ има магазин. Не е далеч оттук. Би трябвало да имат безалкохолна бира. Съжалявам, че не се сетих по-рано.
— Никой не пие тази разводнена гадост освен мен, така че защо да се занимаваш с нея?
Марино се надига и кожата изскърцва отново, сякаш огромното кресло е тапицирано с пергамент.