— Би ли ми дала бележката от паркинга — обръща се той към мен. — Мисля, че вероятно алтернаторът се е повредил. Но по това време е трудно да се намери автомонтьор — казва той и си поглежда часовника. — Най-добре да тръгвам.
Изравям бележката от чантата си и му я подавам. Марино отваря вратата. Алармата изпищява пронизително за миг. Отново се сещам за къщата на семейство Джордан. Чудя се дали е вярно, че не са включили алармата през онази нощ. И ако е така, защо? Дали просто са били небрежни и доверчиви? Чудя се дали убиецът е знаел, че алармата няма да създаде проблеми, или просто е извадил късмет.
— Обади се, когато си готова да тръгваш — ще дойда да те взема — казва ми Марино. — С буса, ако върви добре, или ще взема такси. Аз също съм отседнал в „Хаят“. Дори сме на един и същи етаж.
Няма смисъл да го питам откъде знае на кой етаж съм.
— Имам и едно сакче, приготвено за теб — добавя той. — Дрехи и други неща, защото знам, че не смяташе да останеш тук толкова дълго. Искаш ли да го оставя в стаята ти?
— Защо не — отговарям.
— Ако носиш ключа, ще е идеално.
Давам му и ключа. После Марино изчезва и двете с Джейми оставаме сами. Подозирам, че това е целта, а не безалкохолната бира или поправката на буса в час, когато автосервизите са затворени. Джейми вероятно му е, казала да се маха, след като се нахрани, или пък му е дала някакъв сигнал, който съм пропуснала. И мога само да предположа, че когато е напуснал Бостън, за да отиде на риболов, Марино е взел сака с моите вещи. Няма съмнение, че присъствието ми в апартамента на Джейми е било грижливо планирано.
Джейми изритва кожените си обувки и става от канапето. С тихи стъпки по стария боров под отива в кухнята, за да донесе виното. Уведомява ме, че има и хубаво уиски, ако ми се пие нещо по-силно.
— Не, благодаря — отговарям, като мисля какво ли ще донесе утрешният ден.
— Мисля, че ще ти се отрази добре.
— Все пак не искам. Но ти си сипи.
Наблюдавам я как отваря шкафа и изважда синия „Джони Уокър“. Питам я:
— С какво може да разполагат ФБР или някой друг срещу мен?
— Вярвам в предварителната подготовка — казва тя, сякаш съм й задала различен въпрос. — Никога не приемам нищо за даденост.
Тя отваря уискито, което е толкова хубаво, че ми е трудно да си представя, че го е купила само за себе си. Вероятно е смятала, че ще пием заедно до късна нощ и ще ме накара да сваля гарда и да се съглася с всичко, което иска от мен.
— Възприятието може да е смъртоносно оръжие — добавя тя. — И може би използват точно това.
— Кой го използва? — питам объркано.
12
Джейми щедро налива без лед, връща се от кухнята с бутилката вино в едната ръка и чашата с уиски в другата и отговаря:
— Дон Кинкейд и адвокатите й. Според тях случаят с Дон бил при самозащита. Но не твоята самозащита, а нейната.
— Не е трудно да се предвиди какви ще ги дрънка Дон — казвам. — Ще твърди, че Джак е заклал Уоли Джеймисън миналия Хелоуин, после е забил пирони в главата на шестгодишния Марк Бишъп, убил е студента от МТИ Илай Салц и накрая се е самоубил със собствения си пистолет. Откаченият ми заместник, който вече не е жив, е извършил абсолютно всичко.
— А после ти, откачената началничка, си нападнала Дон Кинкейд — довършва Джейми.
Тя сяда на канапето и долавям аромат на торф и прегорели плодове. Оставя чашата си на масата.
— Не съм изненадана, че може да измисли подобна лъжа. Но бих искала да чуя как ще обясни, че е била в имота ми и е устроила засада в гаража посред нощ, след като е изключила сензора за движение на частната алея.
— Появила се в дома ти в Кеймбридж, за да си вземе кучето — отговаря Джейми. — Ти си гледала хрътката й, Сок, а тя искала да си го прибере.
— Да бе — изсумтявам раздразнено.
— По-рано същия ден, когато си била на местопрестъплението в мазето на Джак, си взела инжекционния нож…
— Ножът беше изчезнал много преди аз да се появя там — прекъсвам я с нарастващо нетърпение. — Полицията ще ти каже, че намериха празната кутия от него и флаконите с въглероден двуокис, и това бе всичко.
— Полицията иска да я осъди, нали? — казва Джейми и долива чашата ми. — Предубедени са срещу Дон Кинкейд, нали? А случаят й е усложнен поради участието на съпруга ти, който работи за ФБР. Това не е особено безстрастно и обективно, нали?
— Да не би да намекваш, че Бентън може да е взел инжекционния нож от местопрестъплението, или знае, че аз съм го направила, но лъже? Или пък някой, от нас би подправил улики или би попречил на правосъдието по някакъв начин? — питам нападателно.