Не съм сигурна на чия страна е Джейми, но не звучи, като че ли е на моята.
— Не говорим за това какво намеквам аз — отвръща Джейми. — А какво ще каже Дон.
— Откъде знаеш какво ще каже?
— Ще твърди, че докато си очаквала пристигането й в дома ти онази нощ, си си сложила бронираната жилетка — продължава Джейми. — Взела си фенер, който не работи, и си развинтила крушката на сензора за движение до гаража, за да можеш по-късно да кажеш, че не си видяла добре какво е станало. Твърдиш, че си замахнала с тежкия метален фенер на сляпо в тъмнината — рефлекс, когато уж те нападат, а всъщност ти си устроила засада на Дон.
— Беше стар фенер и не го проверих, преди да изляза от къщата. Трябваше да го направя, разбира се. Но определено не съм развинтила крушката на сензора за движение.
Трудно ми е да прикрия раздразнението си.
— Била си готова и си я очаквала, когато се е появила, за да вземе Сок.
Джейми се настанява удобно на канапето, поставя в скута си една възглавница и обляга ръце на нея.
— Каква логика има в това да ми се обажда и да казва, че ще дойде да си вземе кучето, когато полицията, ФБР и всички други я издирват? — питам. — Кой ще повярва на толкова нелогично нещо?
— Ще каже, че не е знаела, че я търсят, тъй като не е извършила нищо нередно.
Джейми се протяга за питието си. Скъпото уиски проблясва в златисто в евтината чаша. Струва ми се, че Джейми започва да се напива.
— Ще твърди, че любимата й хрътка, дресирана от майка й и поверена на нейните грижи, е била в къщата на баща й в Сейлъм — продължава Джейми. — Дон ще каже, че си откраднала кучето и си го отвела в дома си, а тя искала да си го върне. Нападнала си я, но тя успяла да изтръгне ножа от ръцете ти, при което си порязала зле ръката, изгубила част от пръста си, засегнати са и нерви, и сухожилия. А после си я ударила по главата с тежкия метален фенер. Ако Бентън не бил дошъл в гаража, си щяла да довършиш работата. И тя да е мъртва.
— Ще каже всичко това, или вече го е казала? — питам, оставям вилицата си и я поглеждам.
Апетитът ми се изпари. Не бих могла да преглътна и хапка.
Ако не знаех коя е Джейми Бъргър, щях да си помисля, че е адвокатката на Дон Кинкейд и ме е подмамила в Савана, за да ми го съобщи. Но знам, че не е вярно.
— Ще го каже и го е казала — отговаря Джейми като си взема салата от водорасли с пръчиците за хранене. — На адвокатите си, а и в писмата си до Катлийн Лоулър. Затворниците могат да пишат на други затворници, ако са им роднини. Дон е достатъчно умна, за да започне да се обръща към Катлийн с „мамо“. Започва с „мила мамо“ и завършва с „любящата ти дъщеря“ — казва Джейми, сякаш е виждала писмата, което не е невъзможно.
— Катлийн също ли й е писала? — питам.
— Твърди, че не е, но лъже. Сигурна съм, че не искаш да го чуеш, Кей, но Дон Кинкейд играе страхотна роля. Гениален учен с трайно увреждане на ръката, страдаща от психически и емоционални проблеми вследствие на травмата, описана като „сериозно нараняване на главата с продължаващи последици“.
— Симулантка.
— Красива, чаровна и наранена. Страда от халюцинации и нарушени познавателни способности, поради което била прехвърлена в „Бътлър“.
— Симулира.
— Адвокатите й те обвиняват за всичко това и може да очакваш да заведат гражданско дело срещу теб — казва Джейми. — Контактът ти с майка й днес, а и в миналото, бе крайно неразумен. Само засилва съмненията в действията ти.
— Контакт, който ти организира. — Напомням й, че не съм глупачка. — Тук съм заради теб.
Очевидно Джейми е искала да съм в неизгодно положение.
— Никой не те е принуждавал да идваш тук.
— Нямаше нужда — отвръщам. — Знаела си, че ще го направя, затова си го организирала.
— Е, определено смятах, че може да дойдеш, но ти препоръчвам да не осъществяваш отново контакт с Катлийн. Абсолютно никакъв — съветва ме Джейми, сякаш сега е мой адвокат. — Смятам, че наказателното дело срещу теб е преувеличение, но се тревожа за гражданското.
— Ако крадец се нарани, докато обира къщата ти, започва да те съди — отговарям. — Всеки съди. Гражданските дела са новата национална промишленост — станали са неизбежен резултат от всяко престъпно действие. Първо някой се опитва да те обере, изнасили или убие. Или пък успява. А после съди теб или наследниците ти.
— Не се опитвам да те дразня, да те плаша или да те поставям в компрометиращо положение — уверява ме Джейми и оставя пръчиците и салфетката в празната си чиния.
— Разбира се, че се опитваш.
— Мислиш, че блъфирам.