— Не съм казвала подобно нещо.
— Кей, когато от ФБР дойдоха в апартамента ми, искаха да разберат дали някога съм забелязвала у теб нестабилност, склонност към насилие или някакви други особености, които да ме стреснат. Лъжеш ли? Злоупотребяваш ли с алкохол или наркотици? Наистина ли си се хвалила, че можеш да извършиш идеалното убийство?
— Никога не съм твърдяла подобно нещо. А онова, което се случи в гаража ми, бе далеч от идеалното.
— Значи признаваш, че си възнамерявала да убиеш Дон Кинкейд.
— Признавам, че ако смятах, че ще бъда нападната, щях да се въоръжа с нещо повече от един стар фенер. Признавам, че всичко това нямаше да се случи, ако внимавах и не бях толкова разсеяна и изморена.
— От ФБР искаха да разберат дали съм наясно с отношенията ти с Джак Филдинг — продължава Джейми. — Дали сте били любовници и възможно ли е да си била неестествено привързана към него. Възможно ли е да си се почувствала пренебрегната от него и да си се поддала на дива ярост, предизвикана от ревност.
Джейми отпива от уискито. Изкушавам се да си налея и аз. Но не е разумно. Не мога да си позволя да стана по-уязвима, нито пък утре умът ми да е замъглен.
— Те ли ти разказаха тази измислена история за самозащитата?
— Не. Не биха проявили подобна щедрост. ФБР имат страхотен опит в получаването на информация, но не са склонни да отвърнат със същото. Изобщо не пожелаха да ми обяснят защо ме разпитват за теб.
— Връщането на услугата не е задължително — повтарям.
— Мислех, че ти би искала да помогнеш на невинна жена, на която й предстои екзекуция за престъпление, което не е извършила — отговаря Джейми и добавя многозначително: — Може би, като се има предвид в какво положение се намираш самата ти, ще разбереш какво е да бъдеш обвинена в убийство или опит за убийство.
— Не е нужно да бъда несправедливо обвинена в престъпление, за да знам кое е правилно и кое не — отвръщам.
— Лола ще умре по ужасен начин — казва Джейми. — Няма да й осигурят безболезнена и милостива смърт. Доктор Кларънс Джордан е от старо и богато саванско семейство, бил добър християнин, морален човек и безумно щедър. Предоставял безплатна медицинска помощ при нужда, работел като доброволец в спешното отделение, в приют за бездомни, и поднасял храна на бедните в Деня на благодарността и на Коледа. Според някои хора, бил истински светец.
Предполагам, че е възможно един човек с дълбока вяра да не си прави труда да си включи алармата. Чудя се дали самият той е инсталирал системата, или предишният собственик на старинната му къща.
— Знаеш ли за алармената система в къщата на Джордан? — питам.
— Не е била включена в нощта на убийствата.
— Това притеснява ли те?
— Въпросът продължава да ме интересува. Защо не е била включена?
— Лола не даде ли обяснение?
— Тя не е човекът, проникнал в къщата — напомня ми Джейми. — Нямам разумно обяснение.
— Някой направи ли си труда да разбере дали семейство Джордан са имали навика да оставят алармата изключена?
— Никой от тях не е останал жив, за да ни разкаже какви са били навиците им — отговаря Джейми. — Но възложих на Марино да проучи това, както и някои други неща.
— Ако алармата е била включена и свързана чрез телефона с охранителната компания, трябва да има досие за това дали редовно е била включвана и изключвана — казвам. — Трябва да има записи на фалшиви тревоги, проблеми по линията и други неща, които да сочат, че семейство Джордан я е използвало и си е плащало месечната сметка.
— Добра идея, но не фигурира в документите, които прегледах — отвръща Джейми. — Нито пък в разпитите.
— Говори ли със следователя?
— Специален агент Били Лонг от ФБР — Джорджия се пенсионирал преди пет години и твърди, че докладите му говорят сами за себе си.
— Ти говори ли лично с него?
— Не, но изпратих Марино. Според Лонг алармата не била включена онази нощ и всички смятали, че семейство Джордан просто са прекалено доверчиви и не се притесняват за безопасността си — обяснява ми Джейми. — Било им писнало от фалшиви тревоги.
— Значи изобщо спрели да включват алармата през нощта? Това ми се струва доста крайно.
— Да, но може би е обяснимо — отговаря Джейми. — Две петгодишни хлапета — можеш да си представиш какво става. Отварят вратите и алармата запищява. След като полицията пристига няколко пъти, просто ти писва и спираш да я включваш. Имаш брава с лост и се тревожиш повече, че малките деца може да са заключени, ако случайно стане пожар. Затова придобиваш лошия навик да оставяш ключа в ключалката и даваш възможност на някой престъпник да разбие прозореца, да бръкне и да отвори вратата отвътре.