— На какво се основават тези обяснения, че семейство Джордан са били небрежни? — питам.
— На предположенията на агент Лонг по онова време — отговаря Джейми. Задълбавам все повече в случай, с който не би трябвало да се занимавам.
Защото ме изиграха.
Джейми Бъргър ми скрои номер, за да се увери, че ще седя във всекидневната й и ще водя този разговор.
— За съжаление, предположенията са лесна работа, когато вярваш, че случаят вече е разрешен — отбелязвам.
— Да — съгласява се Джейми. — Разполагаха с ДНК на Джордан от окървавените дрехи, които Лола Дагет перяла в банята в центъра за наркомани.
— Разбирам защо ФБР и прокурорът не са обърнали особено внимание на алармената система.
— Любопитна съм обаче защо ти обръщаш такова внимание на тези подробности — казва Джейми и взема чашата си.
— Ако престъпникът е знаел дали системата е изключена, това ни говори нещо за него.
Навлизам все по-дълбоко, както Джейми е била сигурна, че ще стане.
— Случайно да знаеш дали клавиатурата на алармата се е виждала отвън? Възможно ли е убиецът да е погледнал през прозореца и да е видял, че системата не е включена?
— Не става ясно от снимките. Но мисля, че може някой да е погледнал през прозореца и да е видял дали светлинката на клавиатурата е зелена или червена.
— Тези подробности са важни — обяснявам. — Показват разсъжденията на убиеца. Случайно ли е била избрана къщата на семейство Джордан? Или е просто лош късмет? Дали някой е разбил кухненския прозорец и е отворил вратата с идеята да избяга, ако алармата изпищи? Или пък този човек е знаел, че вероятно системата е изключена? Или е видял, че е изключена? Предполагам, че къщата на Джордан все още съществува, нали?
— Кухнята е ремонтирана. Не съм сигурна дали и останалите помещения, но в задната част на двора има барака, която преди я нямаше. Кухненската врата е сменена с по-солидна. Компанията, която използва сегашният собственик, е „Южняшки аларми“. Из имота са сложени табелки, а по прозорците — лепенки.
— Нищо чудно.
— Не открихме нищо, което да показва фактите относно алармената система на семейство Джордан. Знаем само, че компанията била „Южен кръст“.
— Никога не съм чувала за нея.
— Малка местна компания, специализирана за инсталации в стари сгради, където основният приоритет бил да не повредят дърворезбата. Фалирали преди няколко години, когато икономиката се срина и цените на недвижимите имоти паднаха, особено цените на величествените стари домове. Много от тези палати сега са офиси или апартаменти под наем.
— Това ли откри Марино?
— Какво значение има кой го е открил?
— Питам, защото той е опитен следовател и работи грижливо. Информацията му винаги е надеждна.
Джейми се вторачва в мен, сякаш думите ми не отговарят на истината. Май се чуди дали съм изпълнена с ревност. Очаква да съм ядосана, че Марино е тук заради нея и планира да се оттегли от службата си в центъра. Може би изпитва тайно задоволство, че е откраднала Марино от мен, но аз определено не съм изпълнена с ревност. Недоволна съм от влиянието й върху него. Нямам й доверие относно благополучието му.
— Попита ли Колин Дънгейт дали знае нещо за алармената система? Дали е чул следователите да обсъждат защо алармата не е била включена?
— Той не сподели с мен абсолютно нищо от полицейското разследване — отговаря Джейми. — Насочи ме към източника, което е разумно, но не и услужливо. Нямаше голямо желание да ми сътрудничи, ако трябва да сме честни. Има право да говори и да изразява мнението си, но предпочете да не говори с мен.
— А говори ли с Марино?
— Не съм изпращала Марино при него. Нямаше да е уместно. Колин би трябвало да говори с мен. Или с теб.
Мисля, че това е грешка. Марино е точно от типа решително и мъжествено ченге, с когото Дънгейт би се чувствал удобно.
— Какъв лекар е бил Кларънс Джордан? — питам, сякаш внезапно съм поела отговорност за случилото се с него.
— Семеен лекар с изключително преуспяваща практика на авеню „Вашингтон“. Хора като доктор Кларънс Джордан и жена му не се убиват — казва Джейми, приковала очи в мен, докато говори и пие. — И определено не се убиват малките му сладки дечица. Хората няма да искат да приемат, че Лолае невинна. Тук я смятат за Джак Изкормвача.
— Странен начин си избрала да ме поканиш да ти помагам като експерт.
— Не е само това. Така помагам и на двете ни.
— Не съм убедена, че съм съгласна с това. Виждам само, че знаеш как да манипулираш Марино — отбелязвам.