— Ти си човек, към когото федералното следствие проявява интерес, Кей. Не бих злоупотребила с този факт.
— Разследването е формално и ти го знаеш по-добре от всеки друг — напомням й. — Като се има предвид коя съм и особено заради работата ми към Министерството на отбраната, всички обвинения към мен трябва да бъдат проучени. Дори да ме обвинят, че съм Великденският заек, федералните агенти пак ще си имат работа.
— Не би искала да съобщят в новините, че въобще си обвинена в нещо. И определено не в нападение и осакатяване. Няма да е приятно да се събудиш и да видиш такова заглавие.
— Не ме заплашваш, надявам се. Защото забележката ти звучи като реплика на адвокат на защитата.
— Мили боже, разбира се, че не. Защо да те заплашвам?
— Мисля, че е очевидно защо.
— Не те заплашвам. Всъщност, имам възможност да ти помогна — казва тя. — И може би съм единственият човек, който е в състояние да ти помогне.
Не разбирам какво иска да каже. Не схващам как Джейми Бъргър би могла да ми помогне, но и не питам.
— Много хора може да изпитват съчувствие към Дон Кинкейд — обяснява ми Джейми. — Според мен ще е много по-добре за теб, ако делото за опит за убийство изобщо не влезе в съда.
— За да може Дон да се измъкне безнаказано? Не виждам как това може да е полезно.
— Има ли значение по кой случай я наказват, стига да влезе в затвора?
— Ще бъде съдена и за други случаи. Убийства. Четири.
Предполагам, че тях има предвид Джейми.
— Жалко, че тя разполага с Джак Филдинг като изкупителна жертва за онези убийства — заявява тя замислено, втренчена в остатъка от уискито. — Натопи мъртвия за садистичните убийства. Мъртвец, който е бил културист, нестабилен и агресивен патолог, замесен в ред неща, които биха вбесили обикновения съдебен заседател.
Аз мълча.
— Ако се случи най-лошото и делото не мине добре, това те поставя в ужасно положение. Ако Дон успее да натопи Джак за убийствата, ще те съкруши. Такова е професионалното ми мнение. Ако съдебните заседатели повярват, че Джак е бил убиецът, тогава ще изглежда, че си нападнала невинна жена, която е дошла в дома ти, за да си прибере кучето. Ако не друго, ще заведе срещу теб гражданско дело, а то ще е скъпо и грозно.
— Няма да е хубаво, ако повярват, че Джак е убиецът — съгласявам се.
— Това, което би ти помогнало в случая, е сребърен куршум — усмихва се Джейми, сякаш водим лек приятелски разговор.
— Да. Винаги можем да се надяваме на сребърните куршуми. Но не съм сигурна, че те съществуват, освен във фолклора.
— Е, все пак съществуват — възразява Джейми. — И аз случайно имам един от тях.
13
Тя ме уведомява доволно, че ДНК резултатите от последните проби свързват Дон Кинкейд с убийствата на семейство Джордан.
— Пробите, взети от дома на Джордан, включително кръв от дръжката на нож, които останали без резултат по времето на убийствата, съвпадат — обяснява ми Джейми. Но аз проверявам мобилния си за съобщения и я лишавам от реакцията, която очаква от мен.
Благодарност. Облекчение. Как да ти се отблагодаря, Джейми? Каквото пожелаеш. Само кажи.
— Дон Кинкейд определено е била там — заявява Джейми, сякаш няма никакво съмнение в това. — Била е в дома на семейство Джордан по време на убийствата. Оставила е урина и пубисни косми в клозета. Оставила е кожни клетки и кръв под ноктите на петгодишната Бренда, която я издрала страхотно.
Джейми ме оставя за кратко да почувствам тежестта на думите й. Замълчава, за да подсили ефекта, а аз мисля за нещо съвсем друго. Бентън току-що ми е изпратил съобщение:
— Разбирам интереса ти към Катлийн Лоулър — казвам на Джейми и отговарям на Бентън с въпросителна.
Не знам какво има предвид. Никога не съм чувала за „Ана Копър“ ООД.
— Катлийн със сигурност се надява, че ще сключите сделка, ако ти сътрудничи — казвам на Джейми. — Вероятно можеш да й издействаш намалена присъда или да повлияеш на съвета за предсрочно освобождаване.
— Да, Катлийн бе готова да сътрудничи — отговаря Джейми. — Да, иска да си върне живота. Би направила почти всичко за това.
— Тя знае ли за новите ДНК проби? Че те уличават биологичната й дъщеря?
— Не.
— Откъде си толкова сигурна? Имам чувството, че затворът се интересува живо от всичко, което се казва и върши там.
— Внимавах.
— Лола Дагет имала ли е рани, когато полицията я е арестувала малко след убийствата? — питам. — Била ли е прегледана? За рани, драскотини или синини? Направен ли й е подробен криминологичен физически преглед?