— Доколкото знам, не. Но не е имала видими рани, а това би трябвало да е следа — казва Джейми, и е права. — Няма съмнение, че Бренда се е борила с нападателя и го е издрала до кръв. Следователно, за полицията би трябвало да е проблем, че Лола няма драскотини.
— Ако не е имала рани, това трябва да е предизвикало съмнения — съгласявам се. — А ако ДНК взета изпод ноктите на Бренда, не е съвпадала с ДНК на Лола, това е друга следа. Огромна следа и огромен проблем.
— Да, това навежда на мисълта, че Лола не е извършила убийствата.
— Или поне, че не ги е извършила сама.
— Да, но мозъците на хората са здраво затворени като банков трезор — казва Джейми. — Хората тук искаха убийствата да бъдат разкрити. Нуждаеха се от това за собственото си спокойствие и за да вярват, че редът и нормалността са се завърнали в красивото им малко градче.
— За съжаление, това се случва. Особено при изключително прочути и емоционални случаи.
— Дон е избила семейство Джордан и е била издрана до кръв. Направила си е сандвич и е използвала клозета на първия етаж — обобщава Джейми. — Иронията е, че знам този факт поради случилото се с теб в Масачузетс. ДНК профилът на Дон бил вкаран в системата след ареста й заради опита да те убие. Когато изисках нови проби от местопрестъплението в дома на Джордан и ги въведоха в системата, получихме съвпадение. Наистина е шокиращо. Направо зашеметяващо.
— Може би не е шокиращо. — Отказвам да й доставя удоволствие. — Катлийн Лоулър намекна, че Дон може би е била в Савана по времето, когато са били убити семейство Джордан. Каза ми, че било през януари 2002 година. Твърди, че тогава двете се видели за първи път. Мислиш ли, че Катлийн може да е имала представа какво е извършила дъщеря й?
— Не ми се вярва. Защо Дон би признала подобно нещо, освен ако не се е надявала да я заловят отвръща Джейми със съмнение в гласа. — Това е страхотен прелом в повече от един случай. Знаем, че Дон Кинкейд е била тук, в Савана. Няма значение дали ще продължи да лъже относно случилото се в дома ти на десети февруари. Ако изобщо е имала някаква благонадеждност, тя скоро ще се изпари напълно.
— Значи аз трябва да съм двойно мотивирана да ти помогна — отговарям.
— Справедливост, Кей. На повече от един фронт.
— Кога получи резултатите от ДНК пробите?
— Преди около месец.
— Няма новини за това, поне що се отнася до моя случай, или щях да науча — отбелязвам. — Не съм чула и дума. Но това не означава, че други хора не знаят.
— Нито Дон, нито адвокатите й знаят, че нейната ДНК е свързана със случая на Джордан и с многобройните убийства, извършени преди девет години — заявява Джейми с увереност, каквато аз не изпитвам.
— Коя лаборатория използва? — питам.
— Две различни, независими, в Атланта и Феърфийлд, Охайо.
— И никой не знае — казвам скептично. — ФБР не знаят? Предполагам, че главният прокурор на Джорджия е допуснал повторните проби?
— Да.
— И той ли не знае резултатите?
— Той и други хора на ключови постове разбират колко е важно да не разкриват информация, докато делото не бъде подготвено. А аз все още съм в началния етап.
— Една от най-големите заплахи при всяко разследване е изтичането на информация. — Напомням й факт, който би трябвало да е очевиден за нея.
Тя е прекалено самодоволна. Или пък отчаяна.
— Струва ми се, че в този случай заплахата от изтичане на информация е особено голяма — добавям. — Изключително голяма. Много хора имат личен интерес към случая с Джордан, включително влиятелни хора в щатската управа на Джорджия, които може да се засрамят, че нюйоркска адвокатка е пристигнала тук и е открила, че едно от най-прочутите им дела за убийство е било объркано и една тийнейджърка е осъдена на смърт за престъпление, което не е извършила.
— Не падам от небето.
— Не, но може би си прекалено голяма идеалистка. Развълнувана си, което си е съвсем естествено, но няма да е зле да не ти напомня, че вероятно не летиш под радара и не действаш в пълна тайна.
Сещам се за Тара Грим и се чудя дали знае за новите проби.
Знае, че пробите са били поръчани. Кой й е казал?
— Значи си съгласна да ми помогнеш. Радвам се да го чуя — казва Джейми, но не изглежда особено щастлива.
Всъщност изглежда изморена и измъчена. Очите й са сънливи и не така ясни, както ги помня. Струва ми се, че не се чувства удобно в собствената си кожа. Непрестанно се намества на канапето, подгъва крака под себе си, после ги отпуска на пода. Неспокойна, нервна, пие твърде много алкохол.