— Помагам ти сега, като ти напомням, че може би има хора, които знаят за новите ДНК резултати и може да се опитат да се намесят, или вече са се намесили — казвам. — ДНК пробите, които си изискала, са вкарани в системата на ФБР и е открито съвпадение. А после самоличността на Дон Кинкейд е потвърдена. Следователно, не можеш да твърдиш със сигурност, че ФБР не са наясно, че Дон Кинкейд, която определено представлява интерес за тях, вероятно е свързана с убийствата в Савана отпреди девет години. Ако главният прокурор знае, възможно е и губернаторът да знае, а той очевидно се е потрудил доста, за да се увери, че Лола Дагет ще бъде екзекутирана. Когато говорих с Тара Грим, ми стана ясно, че тя знае за новите проби. Намекна също, че според нея може да има „страхотно бягство от затвора“.
— Там записват всичко — небрежно подмята Джейми, сякаш думите ми въобще я притесняват. — Когато седях в онази стая за посещения в „Браво“, знаех много добре, че записват всяка дума. И затова прибягнах към писането на бележки, когато бе важно казаното от мен да остане поверително. Катлийн е мотивирана да внимава какво говори, но признавам, че при Лола е съвсем друго. Тя е изключително ограничена в интелектуално отношение и не се контролира добре. Склонна е да се, хвали и е способна почти на всичко, за да привлича вниманието. Знае, че съм изискала нови проби, но не съм й съобщила резултатите.
— Просто се чудя дали е възможно да знае. Това би обяснило враждебността й към Катлийн, майката на жената, заради чиито престъпления Лола е прекарала последните девет години в затвора.
— По-голямата ми тревога е, че новината може да достигне до медиите, преди да съм готова — признава Джейми.
— Не мисля, че това е най-големият ти проблем. Забелязах, че си инсталирала охранителна камера и алармена система — казвам, но не добавям, че май носи и пистолет, — Може би се безпокоиш за професионалната си и лична безопасност.
— Предполагам, че ти би инсталирала първокласна охранителна система, ако работеше тук. Или би помолила някой друг да я инсталира — добавя тя. Чудя се дали има предвид Луси. — Веднага след като се сдобия с повече лабораторни факти и съм напълно сигурна в случая, ще подам молба за отменяне на смъртната присъда на Лола Дагет. Ще пренасоча предубежденията към фактите. Ще пренасоча жаждата за мъст към науката. Надявам се и ти да ми помогнеш.
Тя замълчава, сякаш изчаква да потвърдя, но аз не отговарям.
— Никога не е имало доказателство, свързващо Лола с тези престъпления, освен окървавените дрехи, които Дон Кинкейд й наредила да изпере или да изхвърли. Или пък просто е подхвърлила в стаята й, за да я натопи — казва Джейми. — Но аз имам нужда от подробности. За да съм отлично въоръжена, когато се задействам.
— Откъде се познават Лола Дагет и Дон Кинкейд? Знаем ли нещо за това? — питам. Виждам ново съобщение от Бентън.
Решавам да му отговоря — пиша, че съм в безопасност.
За трети път му отговарям с въпросителна. Джейми казва:
— Искам да уточня, че не нарушавам правата на клиента. Лола ми разреши да обсъдя подробностите с теб.
— Защо? Освен факта, че тя вероятно би направила всичко, което й кажеш?
— Репутацията ти ще бъде приета сериозно от съда — отговаря Джейми. — Това, което ни липсва, е прочут експерт, готов да се изложи на критика.
Джейми има предвид, че Колин Дънгейт няма да се съгласи да се яви в съда. Или поне тя смята така.
— Никой няма да се засили да свидетелства заради отношението към тези убийства — добавя тя. — Обществеността е изпълнена с омраза, въпреки изминалите години. Ако се докаже, че Дон Кинкейд е убила семейство Джордан, това ще помогне и на теб — напомня ми тя.
Опитва се да ме подкупи да постъпя правилно, а това ме обижда.
— Ако Дон Кинкейд е избила цяло семейство, докато спят, значи определено е способна да извърши престъпленията в Масачузетс и никой няма да повярва на думите й за теб. — Джейми приключва аргумента си, който не е необходим, нито пък ласкателен за мен.
— Лола споменавала ли е за Дон Кинкейд? Намеквала ли е, че Дон е загадъчният съучастник, когото нарича Възмездие? — питам.
— Не — отговаря Джейми, взема чашата си, намества се нервно на канапето и ме поглежда. — Твърди, че нямала представа. Събудила се в стаята си в центъра за наркомани на шести януари сутринта и открила дрехите си на пода, изцапани с кръв. Ужасена, че ще загази, се опитала да ги изпере.