— Да, и аз мисля така.
Оглеждам се за буса, който чувам, но все още не виждам. Опитвам се да сдържа презрението си към жената, която подозирам, че племенницата ми още обича.
— И това е истинската причина да напусна Ню Йорк. Знаех, че се говори за проникването ми, макар да не бях обвинена. И по никакъв начин не можех да продължа да върша криминологична компютърна работа там.
— Начинът, по който Джейми се е отнесла с теб, те е наранил най-силно и затова си напуснала Ню Йорк, зарязвайки всичко — възразявам кротко. — Изобщо не вярвам, че си започнала отначало в Бостън само заради някакви слухове.
Поглеждам към кооперацията на Джейми и осветените й прозорци. Виждам силуета й, който се движи из спалнята.
— Иска ми се да ми беше казала. Не знам защо не го направи — добавям.
— Мислех, че няма да ме искаш в центъра. Няма да искаш да съм твой компютърен специалист, нито пък въобще да се мотая наоколо.
— Мислеше, че ще те зарежа като нея? — питам, преди да успея да се спра. — Джейми те е накарала да извършиш нарушение, макар да е знаела колко си уязвима… Е, не исках да прозвучи толкова ужасно.
Луси не отговаря, а аз продължавам да наблюдавам силуета на Джейми Бъргър. Сещам се, че може да има охранителна камера в спалнята си и да я проверява. Може би ме наблюдава. Или пък е разстроена, защото си казах мнението и изхвърчах от дома й, сякаш никога вече няма да се върна. Спомням си старата поговорка, че хората не се променят. Но Джейми се е променила. Върнала се е към по-раншното си аз, което се е вкиснало като зле съхранявано вино. Отново живее в лъжа, но вече е невъзможна за приемане. Намирам я за напълно непоносима.
— Както и да е, вече знам — казвам на Луси. — И това не променя нищо.
— Важно е да повярваш, че не стана така, както тя ти е разказала.
— Не ми пука.
В момента наистина не ми пука.
— Само проверих няколко числа, като разгледах електронните записи на първоначалните оплаквания и начина им на кодиране. Не трябваше да го правя, разбира се.
Не, не е трябвало. Но извършеното от Джейми бе много по-лошо. Студено и пресметливо. Злоупотребила с властта си над Луси и я предала. Затварям телефона и се чудя кого ли още ще манипулира и компрометира Джейми. Луси и Марино, а вероятно трябва да включа в списъка и себе си. Намирам се в Савана, замесена в случай, за който допреди няколко часа не знаех абсолютно нищо. Отново гледам апартамента й. Наблюдавам как силуетът й се движи покрай осветените прозорци. Май се разхожда нервно.
Почти един през нощта е. Бусът проблясва в призрачно бяло на светлината на уличните лампи и трака към мен като някаква обсебена от демони машина във филм на ужасите. Очевидно Марино не е намерил автомонтьор, след като тръгна от апартамента на Джейми преди няколко часа. Вече съм напълно убедена, че нарочно ме остави насаме с Джейми по причина, която няма нищо общо с нуждите и желанията ми. Спирачките изскърцват шумно, а също и вратата, когато я отварям. Лампата в колата не светва. Марино винаги ги изключва, за да не бъде лесна мишена за евентуални нападатели. Забелязвам торби на задната седалка.
— На пазар ли си ходил? — питам и усещам напрегнатия си тон.
— Купих малко вода и други дреболии, за да имаме в стаите. Какво стана?
— Нищо хубаво. Защо ме остави насаме с нея? Такива ли бяха указанията й?
— Казах ти, че ще ти звънна, когато стигна дотук — напомня ми той. — Откога стоиш навън?
Закопчавам предпазния колан и затварям вратата.
— Трябваше да изляза на чист въздух. Това нещо звучи ужасно. В последен стадий на агония. Мили боже.
— Казах ти, че не е разумно да се мотаеш наоколо сама. Особено през нощта.
— Както виждаш, не съм се мотала надалеч.
— Джейми искаше да остане насаме с теб. Мислех, че и ти го искаш.
— Моля те, не мисли вместо мен — отговарям грубо. — Бих искала да се отбием набързо да огледаме къщата на, семейство Джордан, ако въобще е възможно с този проклет хъркащ бус. Не вярвам, че проблемът е в свещите.
— Почти съм сигурен, че е алтернаторът — казва Марино. — Може да има и някои разхлабени жици. Намерих автомонтьор, който ще ми помогне.
Вторачвам се в апартамента на Джейми. Тя се е върнала във всекидневната, където щорите са вдигнати. Ясно я виждам как стои до прозореца и ни гледа. Преоблякла се е в нещо виненочервено, вероятно халат.