— Малко зловещо, а? — казва Марино, когато тръгваме на юг. — Попитах Джейми дали е избрала апартамента, защото се намира близо до мястото, където се е случило. Тя отговори, че не, но е само на две минути оттам.
— Обзета е от мания. Случаят на живота й — отбелязвам. — Само дето не съм сигурна по кой случай работи. Този в Савана, или нейния собствен.
Профучаваме покрай величествени стари къщи с осветени прозорци и градини, фасадите им са разнообразни — италиански стил, колониален, федерален. Гипс, дърво, тухли и камък. Улицата стига до нещо, което прилича на малък парк, заобиколен с ограда от ковано желязо. Когато се приближаваме, виждам надгробни плочи, гробници и бели алеи, осветени от блестящи лампи. В южния край на гробището се намира улица „Ист Пери“, където има огромни къщи върху просторни парцели, обрасли с дървета. Познавам палата във федерален стил от снимките, които видях в интернет, докато четях историите за Лола Дагет, когато бях паркирала пред оръжейния магазин.
Горещият нощен въздух ухае на олеандър. Оглеждам трите етажа на къщата от сиви тухли със симетрично разположени прозорци и величествена веранда с масивни бели колони. Покривът е от червени керемиди, с три високи комина. Вдясно има каменен навес за коли с арки, които навремето са били отворени, а сега са остъклени. Паркираме точно пред имота. Не бих могла дори да си представя, че живея тук. Колкото и да е красиво мястото. Не бих живяла в къща, където са били убити предишните обитатели.
— Не искам да оставам тук дълго, защото съседите са настроени подозрително към непознати коли и хора, както можеш да си представиш — казва Марино. — Погледни вдясно — почти в задната част на къщата, точно зад навеса за коли, е кухненската врата, откъдето е влязъл убиецът. Не се вижда оттук. Голямата вила вдясно принадлежи на съседа, който излязъл с кучето си сутринта на шести януари и забелязал счупеното стъкло на кухненската врата. Въз основа на това, което успях да реконструирам, съседът, Лени Каспър, се събудил около четири сутринта, когато пуделът му започнал да лае. Каспър твърди, че кучето било разстроено и не можело да се успокои, затова решил да го изведе.
— Ти говори ли лично със съседа?
— По телефона. Бил разпитван и от медиите по онова време — сега казва същото, което и тогава.
Марино поглежда покрай мен през отворения прозорец към къщата в италиански стил.
— Около четири и половина пуделът му си вършел работата ей тук, при палмите и храстите.
Посочва осветена горичка от палми и олеандри до решетките, разделящи двата имота, по които расте жълт жасмин.
— Случайно забелязал счупеното стъкло на кухненската врата на семейство Джордан — казва Марино. — Спомена също, че кухненската лампа, а и много от лампите на втория етаж, били светнати. Притеснил се, че някой се е опитал да проникне с взлом и е събудил кучето му. Затова се прибрал в дома си и звъннал на семейство Джордан, които не отговорили. После се обадил в полицията и те пристигнали към пет часа. Намерили кухненската врата отворена, алармата — изключена и трупа на момиченцето близо до външната врата.
Разглеждам внимателно някогашния имот на семейство Джордан, разположен на около четири декара горист терен, осветен от високи фенери, които хвърлят плътна сянка. Алеята е от гранитен чакъл, ограден с тухли. Пътека от големи каменни плочи води от навеса за коли до кухненската врата, която не мога да видя, без да сляза от буса и да вляза в чуждия имот.
— Дошъл в Мемфис скоро след убийствата — съобщава ми Марино. — Съседите и от двете страни се преместили. Случилото се засегнало сериозно цените на имотите. Факт е, че почти никой от съседите от онова време вече не живее тук. Дочух, че къщата на семейство Джордан била една от най-популярните спирки при „призрачните обиколки“, тъй като трагедията е станала на няколко крачки от най-прочутото гробище в Савана, където започват и свършват повечето обиколки.
Марино се протяга към задната седалка, изважда две бутилки вода, подава ми едната и въздиша:
— Направо съм вир-вода! Нали знаеш, онези пешеходни обиколки. — Продължава да говори за призрачните забележителности на Савана и тълпите, които привличат те. — Някои се разхождат със свещи посред нощ. Можеш да си представиш колко ще ти писне, ако живееш тук и всички тези туристи зяпат въодушевено, докато екскурзоводът дрънка за убитото семейство. Дори не ми се мисли какво е сега, след като съобщиха, че екзекуцията на Лола Дагет е насрочена. Всички отново мислят за убийството на семейство Джордан.
— Идвал ли си тук през деня? — питам.