Поглеждам през отворения прозорец към жълтеникавокафявите блата и потоци. Горещият въздух вони на развалени яйца.
— Но Луси всъщност не се интересува какво си мислят хората за нея — добавя Марино и смачква опаковката.
— Тя се опитва да изглежда, все едно не й пука. Тревожи се за повече неща, отколкото можеш да предположиш. Включително Джейми — казвам и отхапвам от сандвича. — Знам, че ще съжалявам, но храната наистина е вкусна.
— Май трябва да изям още един, в случай че не успеем да обядваме.
— Изглеждаш, сякаш си свалил няколко килограма, но не мога да си представя как.
— Ям само когато тялото ми е гладно, а не аз — отговаря той. — Нужни ми бяха години, за да го разбера. Чакам, докато огладнея на клетъчно ниво, ако разбираш какво имам предвид.
— Нямам представа — ухилвам се и му подавам друг сандвич.
— Наистина върши работа. Целта е да не мислиш. Когато се нуждаеш от храна, клетките ти те уведомяват, и тогава ядеш. Вече не мисля за режим на хранене. Не планирам да ям това или онова, нито пък смятам, че трябва да ям в определен час на деня. Оставям клетките ми да си вършат работата. Свалих седем кила за пет седмици и се чудя дали да не напиша книга по въпроса. „Не мисли, че си дебел, просто яж“. Не казвам на хората да не мислят, че са дебели. Съветвам ги въобще да не мислят по въпроса. Вярвам, че хората биха я харесали. Вероятно мога да я продиктувам на някого, който да я набере.
— Притеснявам се, че отново пушиш.
— Не знам защо, по дяволите, продължаваш да твърдиш така.
— Някой е пушил в буса.
— Мисля, че тук не мирише зле.
— Но вчера миришеше.
— Няколко мои приятелчета за риболов. Има нещо в това да шофираш с отворени прозорци, когато е горещо като в ада. Хората имат желание да запалят цигара.
— Доста уклончив отговор.
— Какво ти става с тия проклети цигари? Да не си станала активист срещу пушенето?
— Помниш какво се случи с Роуз. — Напомням му за мъчителната смърт на секретарката ми Роуз от рак на белите дробове.
— Роуз не пушеше. Дори не беше палила цигара през живота си. Нямаше лоши навици, и все пак я хвана рак. Може би точно по тази причина. Реших, че ако се стараеш прекалено много, всичко се влошава. Така че какъв смисъл има да се лишаваш от всичко, за да умреш в добро здраве и прекалено рано? Иска ми се Роуз още да беше с нас. Не е същото. По дяволите, мразя да ми липсват приятелите. Все още влизам в кабинета ти и мисля, че тя ще е там с вехтата си пишеща машина. Някои хора не би трябвало да умират. А онези, които трябва да умрат, са вечно наоколо.
— Наскоро ти поставиха диагноза клетъчен карцином и ти премахнаха няколко образувания. Последното, което ти трябва, е пак да пропушиш.
— Пушенето не причинява рак на кожата — отвръща той.
— Но увеличава шансовете.
— Добре. От време на време си изпросвам по някоя цигара, когато някой приятел запали. Не е кой знае какво.
— „Вече не пуша цигари. Само си ги прося“. Може да напишеш още някоя книга. Хората вероятно ще купят и нея.
— Проблемите, за които се тревожи Луси, никога няма да бъдат доказани — връща се той на старата тема, защото не иска да го поучавам. — Никой не е бил обвинен и няма да бъде. Джейми напусна прокуратурата, а хората като Фарбман искаха точно това. Той сигурно си мисли, че е спечелил от лотарията.
— Джейми определено не смята така, макар да го отрича.
— Изглежда ми щастлива от това, което върши сега.
— Не вярвам.
— Просто не й харесва начинът, по който е станало — била е принудена. Ти как би се почувствала, ако някой ти съсипе кариерата след всичко, което си направила, за да стигнеш дотам?
— Иска ми се да вярвам, че не бих подмамила някого, когото уж обичам, да направи нещо унищожително, защото искам да се измъкна от връзката ни — отговарям.
— Да, но скъсването с Луси няма нищо общо с това, че Джейми е напуснала прокуратурата.
— Напротив, има. Джейми просто е искала да създаде отново себе си. Не е харесвала онова, което вижда, и го е унищожила, за да започне отначало. Но това не върши работа. Никога. Не можеш да се изградиш отново въз основа на лъжа. Ти си й помогнал с охранителната система. Но май вече носи и пистолет, нали?
— Дадох й няколко урока по стрелба.
— Чия беше идеята?