— В колко часа трябва да се срещнем с Джейми? — питам.
— Тя мислеше, че е добре първо да ти даде възможност да прегледаш случаите.
— Говорил си с нея днес?
— Не още. Но такъв е планът.
— Разбирам. Първо проучвам случаите, а тя ще се появи, когато й е удобно, ако въобще си направи този труд.
— Зависи какво ще откриеш. Аз трябва да й се обадя. Мамка му, охраната на това място не е по-лоша от нашата.
— Престъпления от расова омраза — отбелязвам. — В продължение на години, още от времето, когато беше построена лабораторията. Колин вдигна доста шум за тях. Особено за един случай, който беше във всички новини, когато имахме офис в Чарлстън. Може би го помниш.
Марино приближава буса до домофона.
— Окръг Ланиър, Джорджия. Един афроамериканец — Роджър Мозбли, пенсиониран учител, сгоден за бяла жена — продължавам. — Шофирал към дома си късно една нощ. Когато отбил по алеята, двама бели мъже застанали пред колата му.
Марино протяга ръка през прозореца и натиска бутона на домофона, който избръмчава шумно.
— Пребили го до смърт с бутилки и бейзболна бухалка. Колин бе подложен на сериозен натиск да помогне на защитата да представи нещата така, все едно че сбиването уж било честно. Пътна ярост. Мозбли започнал разправията, макар че обвиняемите нямали рани, а той бил покрит с драскотини и синини, които доказвали, че са се опитвали да го извлекат от колата още докато коланът му бил закопчан.
— Бели нацистки задници — изсумтява Марино.
— Били отправени доста заплахи, защото Колин казал истината. Малко преди делото прозорците на лабораторията били простреляни. И след това издигнали оградата.
— Според мен Колин не е от хората, които биха искали някой да бъде екзекутиран за престъпление, което не е извършил — отбелязва Марино и отново натиска бутона.
— Ако беше такъв, офисът му нямаше да се нуждае от подобна охрана.
Не добавям, че Джейми Бъргър е преценила неправилно Колин Дънгейт и е разтълкувала погрешно поведението му. Не напомням отново на Марино, че адвокатката, с която мисли, че ще е чудесно да работи, има егоистични цели и не е честна.
От домофона прозвучава женски глас:
— Да, кого търсите?
— Доктор Скарпета и следовател Марино са тук, за да се срещнат с Колин Дънгейт — съобщава Марино, а аз проверявам телефона си за съобщения.
Бентън и Луси тъкмо кацнали в Милвил, Ню Джърси, за да заредят с гориво. Пътували бавно заради силния вятър от югозапад. Това съобщение беше от Луси. Следващото беше от Бентън и звучеше доста по-неприятно.
Металната врата се плъзва шумно по релсите си. Виждам сградата на лабораторията — едноетажна, но огромна. Отпреди са паркирани бели джипове с емблемата на ФБР — Джорджия по вратите и белият ландроувър с военно зелен брезентов покрив, който Колин Дънгейт шофира, откакто го познавам.
— Ще съобщиш ли на доктор Дънгейт за новите лабораторни резултати? — пита Марино, а аз мога да мисля само за съобщението на Бентън.
Знамената висят отпуснати на пилоните, тъй като не повява никакъв ветрец. Пътеката е оградена с червени храсти, каквито колибритата страшно обичат. Пръскачките отстрани работят неуморно и поливат храстите и тревата. Паркираме на място за посетители пред прозорците на първия етаж, които са бронирани, удароустойчиви, проектирани да устоят и на терористична атака. А аз мисля за това, че Дон Кинкейд е успяла да избяга от „Бътлър“ — държавната психиатрична болница за престъпници.
Ако това е вярно, още някой ще умре. Може би повече от един човек. Сигурна съм. Дон е невероятно умна. Садистка е и през целия си пагубен, хищнически живот е успявала да получи, каквото иска, без никой да може да я спре. Абсолютно никой, дори и аз. Забавих я, но определено не я спрях, а единствената причина да съм още жива е чист късмет. Водната пара от пръскачките докосва нежно лицето ми, а аз се сещам за пръските от кръвта на Дон. Спомням си вкуса на сол и желязо в устата ми, по зъбите и езика ми. Кървава мъгла по лицето ми, в очите ми, в косата ми. Тара Грим намекна, че Катлийн Лоулър може да излезе от затвора по-рано. Чудя се дали Дон Кинкейд планира да дойде тук.
— Ей! Изглеждаш, сякаш си видяла призрак.
Осъзнавам, че Марино говори на мен.