Дон Кинкейд е планирала нещо, защото знае за ДНК пробата. Сигурна съм, че знае. А Джейми е наивна или просто не иска да види истината. Голям брой хора, които могат да причинят неприятности, вероятно също знаят. Не вярвам, че е тайна, както мисли Джейми. Поставила е началото на нещо ужасно опасно.
— Обади ми се, когато получиш съобщението — нареждам й решително. — Ако не вдигна, звънни в кабинета на Колин и помоли някого да ме намери.
16
Колин Дънгейт има прошарена червена коса с войнишка подстрижка. Късите му мустаци приличат на ръжда по горната му устна. Стегнат и слаб, без грам тлъстина, и също като много други съдебни лекари, които познавам, притежава чувство за хумор, граничещо понякога с глупостта.
Той ме повежда по коридорите. Минаваме покрай скелет, облечен в костюм за Марди Гра, под закачени украшения — кокали, прилепи, паяци и призраци, които се въртят бавно под хладния въздух от климатика. Мобилният на Колин звъни със зловеща музика, придружена от смях на вещица. Обажда се жена му, която не можела да намери ключа за катинара на колелото на дъщеря им. Той й предлага да го среже с ножица за метал. Телефонът звъни пак с мелодия от „Стар Трек“, определена за следовател от ФБР — Сами Чанг, който уведомява Колин, че разчиства мястото на автомобилна катастрофа на магистрала „Хари Труман“, а трупът е на път към моргата.
— А когато ти звъня аз? — питам и се чудя коя ли мелодия ще бъде за мен.
— Ти никога не ми се обаждаш — отговаря той. — Чакай да помисля. Може би нещо на „Грейтфул Дед“. „Никога не се доверявай на жена“ е идеална. Ходих на няколко техни концерта в славното минало. Вече няма такава музика. Дори не съм сигурен, че вече има такива хора като навремето.
Оставям Марино в стаята за почивка да пие кафе и да флиртува с една токсиколожка — Сузи, която има татуировка на бицепса, ухилен череп с крила. Колин иска да поговори с мен насаме. Досега се държи адски дружелюбно, въпреки причината за посещението ми.
— Мога ли да ти предложа кафе или вода с витамини?
Влизаме в ъгловия му кабинет с изглед към товарната платформа зад сградата, където тъкмо спря голям камион.
— Кокосовата вода е идеална за това време. Богата е на калий. Винаги държа запаси в хладилника си. А и някои бутилирани води съдържат електролити, които също помагат в жегата. Какво искаш?
Джорджийският му акцент не е така провлечен, като на повечето южняци. В сравнение с тях той говори невероятно бързо и енергично. Отпивам от шишето с топла вода, което извадих от хладилната чанта на Марино. Може и да си въобразявам, но отново ми се струва, че усещам миризма на умряла риба.
— От доста време не съм била във Флорида или Чарлстън през лятото — казвам. — А и в буса на Марино няма климатик.
— Не знам защо си облечена така, като нищо може да прегрееш — отбелязва той и оглежда черното ми облекло. — Аз обикновено си карам с хирургическите дрехи.
И сега е облечен с такива — памучни, с цвят на мента.
— Приятно прохладни са. Не нося черно през този сезон, освен ако не съм в ужасно настроение.
— Дълга история, за която едва ли имаш време. Всъщност, една студена вода ще ми дойде добре.
— Искаш ли да чуеш нещо изненадващо за климатиците в колите? — пита той. Отваря малкия хладилник зад стола си, изважда две шишета вода и ми подава едното. — Не всички имат климатик. Моят ландроувър например. Модел 1983, който реставрирах напълно, след като се видяхме последния път.
Колин се настанява зад отрупаното си с документи бюро.
— Нов алуминиев под, нови седалки, нови прозорци. Свалих рамката на покрива и я боядисах в черно. Направих какво ли не, само не си дадох труда да инсталирам климатик. А когато шофирам, се чувствам като млад глупак, току-що завършил медицинската академия. Прозорците са широко отворени и се потиш като луд.
— А и не всеки иска да се вози при теб.
— Да, това е допълнително предимство.
Премествам стола си по-близо. Вече ни дели само огромното кленово бюро, отрупано с гилзи и куршуми от всякакъв калибър, миниатюрни динозаври и космически кораби, животински кости, които подозирам, че са били объркани с човешки, модел на подводницата „Х. Л. Хънли“, изчезнала от пристанището на Чарлстън по време на Гражданската война и открита и извадена на повърхността преди десетина години. Не мога да изброя ексцентричните предмети, покриващи всички повърхности и стени. Не се съмнявам, че всеки има определена история и значение, а и подозирам, че някои са играчки от времето, когато децата му са били малки.