— Но никой от ДНК профилите на местопрестъплението и тези, свързани с труповете, не е принадлежал на Лола Дагет.
— Вярно е. Не зависи от мен да реша кой е виновен и кой не. Дори не трябва да ме интересува. Просто съобщавам какво съм открил, а останалото решават съдията и съдебните заседатели — отговаря той. — Защо не погледнеш това, което ти приготвих, а после ще поговорим.
— Разбрах, че Джейми е обсъждала с теб и Бари Лу Ривърс. Чудя се дали може да разгледам и нейния случай, след като съм тук.
— Джейми Бъргър има копия. Подаде молба за тях поне преди два месеца.
— Ако не те затруднява много, предпочитам да видя оригиналите.
— Досието не е на хартиен носител, защото е ново. Нали знаеш, във ФБР — Джорджия решиха да пестят хартията. Мога да го отпечатам или да го видиш на компютъра.
— На компютъра е добре. Както ти е удобно.
— Странна работа, признавам — казва той. — Но не ме карай да тръгвам по пътя на жестокото и необичайното. Знам какво е тълкуването на Джейми Бъргър по този случай и каква спретната мозайка си сглобява. Имам предвид, че гледката не е никак приятна. Предназначена е да шокира и да отвращава. Все едно, че вече репетира за пресконференция и обмисля как да взриви публиката с представата, че осъдените са измъчвани до смърт в Джорджия.
— Не е обичайно осъден на смърт да умре внезапно в килията си преди екзекуцията — напомням му. — Особено след като този човек би трябвало да е под наблюдение всяка секунда.
— Честно казано, Кей, тя вероятно не е била наблюдавана всяка секунда. Предполагам, че й е станало зле след вечеря. Може би отначало са решили, че става дума за лошо храносмилане, а всъщност е имала класически симптоми на инфаркт. И докато надзирателите се разтревожат достатъчно, че да повикат медицинска помощ, вече е било твърде късно.
— Това се е случило почти по времето, когато е трябвало да бъде откарана в кабината за екзекуции — отговарям. — Имали са под ръка медицински персонал, включително лекаря, който е трябвало да помогне при екзекуцията. Може да се очаква, че лекар или поне някой от персонала, обучен за даване на първа помощ, е бил наблизо, за да реагира бързо.
— Това би било иронията на века. Палачът я съживява за достатъчно дълго време, че да я убие — ухилва се Колин, надига се иззад бюрото и ми подава кутийката с бонбони. — Вземи си още, ако искаш. Купувам ги в огромни количества.
— Предполагам, че нямаш нищо против и Марино да види тези материали.
— Колеги сте и му имаш доверие, следователно за мен няма проблем. Един от техниците ми ще е с теб през цялото време.
Колин трябва да изпрати някого в стаята при мен, не само за да предпази себе си, но и мен. Трябва да може да заяви под клетва, че не съм могла да подправя някой документ или файл или да отнеса нещо със себе си.
— Освен това се интересувам от дрехите, които ти и ФБР още пазите — добавям, докато вървим по коридора покрай кабинетите на другите съдебни лекари, лабораториите по антропология и хистология, стаите за почивка, тоалетните и залата за събрания вдясно.
— Предполагам, имаш предвид дрехите, които Лола Дагет е перяла в банята на центъра за наркомани, нали? Или тези, с които са били облечени жертвите по време на убийствата?
— Всичките — отговарям.
— Включително и предадените като доказателства по делото.
— Да.
— Мога да те заведа и до къщата, ако искаш.
— Видях я отвън.
— Вероятно може да се уреди да я разгледаш и отвътре. Не знам кой живее там сега, но едва ли ще се зарадва.
— Не се налага в момента, но ще ти кажа със сигурност, след като прегледам случаите.
— Мога да ти осигуря, микроскоп, ако искаш да видиш оригиналните проби. Всъщност, Манди може да се погрижи за това. Манди О’Тул, която ще бъде с теб. Или пък можем да направим и втори комплект проби, защото още пазя частиците от тъкани. Ако го направим обаче, ще създадем нови доказателства. Но ще получиш всичко, което би могло да отговори на въпросите ти.
— Нека първо да видя всичко.
— Дрехите се съхраняват на няколко места, но повечето са в лабораторията ни. Не обичам да изпускам нещата от погледа си.
— Убедена съм.
— Не знам дали вече се познавате — казва той.