Виждам жена със сини хирургически дрехи и бяла престилка върху тях, застанала до вратата на залата за конференции.
Манди О’Тул пристъпва напред и се ръкуваме. Преценявам, че е на около четирийсет години, висока и дългокрака като жребче. Дългата й черна коса е вързана на опашка. Привлекателна е по необичаен начин. Чертите й са несиметрични, а очите й — кобалтовосини. Колин ми махва и ме оставя насаме с нея в малка стая с маса от черешово дърво, заобиколена от осем черни кожени стола. Необичайно дебелите прозорци със солидни алуминиеви рамки гледат към паркинга, ограден с висока телена мрежа, и тъмнозелените борови гори, които се простират до хоризонта.
17
— Джейми Бъргър не е ли с теб? — пита Манди О’Тул и се настанява в другия край на масата, където има вода с витамини и блекбери със слушалки.
— Мисля, че може да дойде по-късно — отговарям.
— Е, тя е човек, който определено няма бутон за изключване. Предполагам, че е добро качество при нейната работа. Нали разбираш — все се опитва да раздава правосъдие.
Помощничката на Колин говори за Джейми, сякаш съм я попитала за нея.
— Сблъсках се с нея в тоалетната, когато дойде тук преди около две седмици. Мия си ръцете, а тя започва да ме разпитва за нивото на адреналин при Бари Лу Ривърс. Дали съм забелязала нещо в хистологията, което да показва прилив на адреналин, признак на стрес и паника, сякаш затворничката е била тормозена в нощта на екзекуцията. Обясних й, че хистологията не може да покаже нещо подобно, тъй като адреналинът не се вижда под микроскоп. За това трябва специално биохимично проучване.
— А то вероятно е било поръчано, като знам какъв е Колин — отбелязвам.
— Точно така. Колин не пропуска нищо. Кръв, стъкловидни телца, гръбначномозъчна течност. Мисля, че може би госпожица Бъргър е попаднала точно на тези лабораторни резултати. При Бари Лу Ривърс наистина имаше леко повишено ниво на адреналин. Но хората тълкуват прибързано подобни открития, не си ли съгласна?
— Хората често тълкуват прибързано открития, които не означават това, което си мислят — отговарям.
— Ами, ако някой получи инфаркт или се задави с храна, определено може да го обземе паника и да получи прилив на адреналин преди смъртта — казва тя, без да отмества сините си очи от мен. — Ако аз се задавя смъртоносно, сигурна съм, че у мен ще се излее доста адреналин. Нищо не може да изпълни човек с повече паника от това да не може да диша. Господи, каква ужасна мисъл.
— Да, така е.
Отново се чудя какво ли е дрънкала Джейми Бъргър за мен. Съобщила на Колин, че вчера съм посетила Катлийн Лоулър в затвора. Какво ли още му е казала? Защо Манди О’Тул ме гледа толкова напрегнато?
— Гледах те редовно, когато водеше онова предаване по Си Ен Ен — признава тя, а аз разбирам възможното обяснение за интереса й. — Съжалявам, че напусна. Смятах, че си адски добра. Даваше разумни обяснения за криминологията, без крясъците и сензациите, които изобилстват в повечето други предавания. Сигурно е било страхотно да си имаш собствено шоу. Ако някога се захванеш отново и се нуждаеш от човек, който да говори за хистология…
— Благодаря, но това, с което се занимавам сега, няма нищо общо с телевизионните предавания.
— Е, аз пък бих се зарадвала на подобна възможност. Но никой не иска да гледа обработка на тъкани. Предполагам, че най-интересната част е вземането на пробите от трупа — това, което ти си правила. Но пък и намирането на идеалния фиксатор и умението за използването му също е вълнуващо.
— Откога работиш с Колин?
— От 2003. Същата година, през която ФБР реши да се откаже от хартията. Значи си извадила чудесен — или пък лош — късмет със случаите на Джордан. Зависи как гледаш на нещата. Сега всичко е електронно, но през януари 2002 не беше така. Не знам за теб, но аз все още предпочитам хартията. Винаги има нещо, което някой решава да не сканира, освен когато става дума за Колин. Той е направо смахнато педантичен. Не му пука дали някоя хартиена салфетка е попаднала в документацията — всичко отива във файла. Винаги твърди, че подробностите са най-важното.
— И е прав — отговарям.
— Трябваше да стана следовател. Постоянно моля Колин да ме изпрати в школа за разследвания на смъртни случаи като онази в Ню Йорк, където ти си била, но не разполагаме с достатъчно пари.
Тя се протяга към блекберито и слушалките.
— Май е време да те оставя да поработиш. Кажи ми, ако имаш нужда от нещо.
Вземам най-горната папка от купчината на масата. Един бърз поглед потвърждава онова, на което се надявах, но определено не очаквах. Колин ми предложи не само колегиално уважение и професионална любезност, но и много повече. По закон той е задължен да разкрива само докладите, които е изготвил лично, например доклада от аутопсията, снимките, лабораторните резултати.