В шест и четирийсет и пет сутринта на шести януари една доброволка от центъра започнала да обикаля стаите на момичетата, за да вземе проби от урината им за тест за наркотици. Когато почукала на вратата на Лола Дагет, никой не й отворил. Тя влязла и чула шум от течаща вода. Вратата на банята била затворена. След като почукала, извикала Лола по име и отново не получила отговор, доброволката се притеснила и влязла вътре.
Открила Лола гола на пода на душкабината. Според показанията на доброволката Лола била уплашена и възбудена и перяла с шампоан дрехи, които били много изцапани с кръв. Жената попитала Лола дали се е наранила по някакъв начин, но тя отговорила отрицателно и настояла да я оставят на мира. Твърдяла, че пере, защото нямала достъп до пералня. После добавила: „Просто остави чашката на мивката, и след малко ще се изпикая в нея.“
Тогава доброволката спряла горещата вода и наредила на Лола да излезе от кабината. На покрития с плочки под имало „бежов панталон от рипсено кадифе, четвърти размер, и тъмночервено яке с емблемата на „Атланта Брейвс“. Всички дрехи бяха страшно окървавени, а водата на пода на кабината беше порозовяла от кръвта.“ Това бяха показанията на доброволката. Когато попитала Лола чии са дрехите, тя й отговорила, че била облечена с тях преди месец и половина, когато дошла в центъра, а после й дали униформа. „Носех ги навън, а откакто облякох униформата, стоят в гардероба ми“, обяснила Лола.
При разпита как е попаднала кръвта върху дрехите, отначало тя отговорила, че не знае. После казала, че й дошъл мензисът и станало случайно, докато спяла. Показанията на доброволката бяха доста подробни.
Останах с впечатлението, че Лола си измисля, а и тя бе прочута с това в центъра. Вечно се хвалеше с нещо и дрънкаше какви ли не измислици, за да впечатли хората или да се отърве от проблеми. Беше готова на всичко, за да привлече вниманието или да получи услуга. Но никога не осъзнаваше как се приемат думите й, нито какви последици могат да имат. За съжаление, тя е като лъжливото овчарче, което викало „Вълк!“. А и беше очевидно, че кръвта не може да е от мензиса й. Няма логика да има менструална кръв по крачолите и маншетите на панталон, нито по предницата и ръкавите на пуловер и яке. Голяма част от нея още не беше изпрана. Първата ми мисъл бе откъде се е появила кръвта, и че нещастният човек сигурно е получил кръвоизлив — ако кръвта е човешка, разбира се. Също така няма причина Лола да спи с тези дрехи, които не трябва да носи в центъра. Момичетата идват с тях и ги обличат отново, когато ги освободим. През останалото време носят униформи. А и не звучи логично да спиш с дрехите. Думите на Лола изобщо не звучаха логично. Когато й го казах, тя отново смени версията си. Каза, че намерила окървавените дрехи в найлонов чувал в стаята си. Поисках да видя чувала, но тогава тя каза, че нямало чувал. Станала, за да отиде до тоалетната, и дрехите били там, на пода, вляво до вратата. Попитах я дали кръвта е била засъхнала, или още влажна. Тя отговори, че на места била лепкава, но други петна били сухи. Твърдеше, че не знае как са се появили там окървавените дрехи, но се уплашила и се опитала да ги изпере, защото не искала да я обвинят в нещо.
Доброволката обяснила на Лола, че разказът й означава, че някой е бръкнал в гардероба й, извадил е дрехите, окървавил ги е по някакъв начин, после е проникнал в стаята й, докато тя спи, и ги е оставил в банята. Кой би направил нещо подобно и защо Лола не се е събудила? „Човекът, който го направи, е тих като мишка — това е дяволът“, обяснила Лола на жената. „Това е възмездие за нещо, което направих, преди да дойда тук. Може би от някого, от когото съм купувала дрога, не знам“, добавила тя. После се ядосала и започнала да крещи.
„Няма да казваш на никого! Просто изхвърли шибаните дрехи, но не казвай на никого! Не искам да отида в затвора! Кълна се, че не съм направила нищо! Кълна се в Бога, че не съм!“
Колкото повече чета, толкова по-добре разбирам защо по онова време никой дори не е помислил за друг заподозрян освен Лола.
18
Марино хвърля бегъл поглед на страниците, като ги прелиства небрежно, което ме кара да подозирам, че вече ги е чел.
— Запознат ли си с тях? — питам.
— Джейми има копия, но не ги е получила от него — отговаря той. Има предвид Колин Дънгейт.
— Не бих очаквала той да й ги предаде, тъй като не са обработени от него. Сигурно ги е взела от съда.