— Вероятно в нейния случай става дума за всички тези неща — прогърмява гласът на Марино от задната седалка.
— Според мен Катлийн е смятала, че може да сключи изгодна сделка, ако сътрудничи — казвам на Колин, докато пиша съобщение на Бентън. — Вярвала е, че присъдата й ще бъде намалена и скоро ще се върне в свободния свят.
Обяснявам на Бентън, че двамата с Луси може да не успеят да ме открият, когато кацнат в Савана, защото съм на път да установя причините за някой смъртен случай. Добавям за чия смърт става дума. Моля го да ме уведоми възможно най-скоро, ако има нещо ново за Дон Кинкейд и астматичния й пристъп:
— Някой направи ли си труда да обясни на Джейми Бъргър, че няма никакво влияние върху съдиите и прокурорите тук? — питам, поглеждайки Марино в огледалото за обратно виждане.
— Не чувам добре от този вятър — отговаря Марино на висок глас.
— Едва ли би искал да затворим прозорците в тая жега — изкрещява Колин.
— Независимо дали Джейми има влияние тук или не, не бих подценила силата на организирания протест, особено в днешно време, заради интернет. — Припомням на Колин за щетите, които може да причини Джейми. — Тя е напълно способна да организира кампания за социален и политически натиск. Нещо подобно се случи наскоро в Мисисипи, когато групи за граждански и човешки права притиснаха губернатора да намали присъдите на две сестри, получили доживотни присъди за грабеж.
— Абсурдна тъпотия — изсумтява Колин отвратено. — Кой, по дяволите, получава доживотна присъда за грабеж?
— Нищо не чувам тук отзад — оплаква се Марино, навежда се напред и се обляга на предната седалка.
— Трябва да си закопчаеш предпазния колан — нареждам му, надвиквайки шума от горещия вятър, нахлуващ през отворените прозорци.
Двигателят на ландроувъра ръмжи страховито, сякаш джипът иска да профучи през пустинята или да изкачи каменист връх и е отегчен от спокойствието на асфалтирания път.
Движим се с добра скорост. Вече сме на магистрала 204. Минаваме покрай мола на Савана и се отправяме към река Форест, блатата и безкрайните километри шубраци. Слънцето е точно над нас и блести ослепително върху бялата квадратна предница на джипа и стъклата на другите коли.
— Имам предвид, — казвам на Колин, — че Джейми е напълно способна да се обърне към медиите и да превърне Джорджия в крепост, пълна с предубедени варвари. Всъщност, страхотно би се зарадвала, ако го постигне. А се съмнявам, че Тъкър Ридли или губернатор Манфред искат това.
— Вече няма значение — отговаря Колин.
Прав е, поне що се отнася до Катлийн Лоулър. Тя няма да получи намалена присъда и никога вече няма да опита храната на свободния свят.
— В осем сутринта била заведена на мястото за тренировки — казва Колин и обяснява, че през лятото часът за упражнения е рано сутринта.
Катлийн вървяла по-бавно от обикновено и си почивала често, оплаквала се от жегата. Била изморена, а влагата затруднявала дишането й. Когато се върнала в килията си, няколко минути след девет часа се оплакала на другите затворнички, че жегата я скапала и трябвало да си остане вътре. През следващите два часа Катлийн продължила да се оплаква, че не се чувства добре. Била изтощена, било й трудно да се движи и едва си поемала дъх.
Притеснявала се, че закуската не й се отразила добре и не е трябвало да се разхожда в жегата и влагата, които можели да убият и кон. Около обяд казала, че има болки в гърдите и се надява, че не получава инфаркт. После спряла да говори и затворничките в другите килии завикали за помощ. Вратата на килията на Катлийн била отключена в дванайсет и петнайсет и тя била открита просната на леглото. Не могли да я спасят.
— Съгласен съм, че това, което ти е казала, звучи доста странно — отбелязва Колин, фучейки между колите, сякаш бърза към местопрестъпление, където все още може да спаси някого. — Но няма начин някоя от затворничките, осъдени на смърт, да се е добрала до нея.
Колин има предвид думите на Катлийн Лоулър, че била преместена в „Браво“ заради Лола Дагет и се страхувала от нея.
— Просто повтарям онова, което ми каза тя — отговарям. — Не го приех сериозно в онзи момент. Не смятам, че е било възможно Лола да се добере до нея, но Катлийн очевидно вярваше, че Лола иска да й навреди.
— Странно съвпадение във времето — казва Колин, — макар да съм виждал доста такива случаи. Починалият имал предчувствие, в което никой друг не открива логика. А после изведнъж — бум! Човекът си умира.
И аз съм чувала роднини на починали да разказват как близките им хора сънували нещо или пък имали предчувствие, което предхождало смъртта им. Някакъв вътрешен глас казвал на човека да не се качва в самолета или колата, да не потегля по даден път, да не ходи на лов в този ден, или пък да потича. Подобни истории не са новост, нито пък случаите, в които жертвата е предупреждавала за предстоящия си насилствен край и кой е виновникът за него. Но не мога да си избия от главата думите на Катлийн Лоулър, нито пък да отпъдя подозрението, че не съм единствената, която ги е чула.