Ако разговорът ни е бил записан тайно, значи има и други хора, които са наясно с оплакванията на Катлийн за това колко несправедливо и възмутително било преместването й в „Браво“, в килия, където опасността била точно над нея, както я описа тя преди по-малко от двайсет и четири часа.
— Тя спомена и за изолираността на „Браво“ и каза, че пазачите можело да й направят нещо, за което да няма никакви свидетели — разказвам на Колин. — Тревожеше се, че с преместването е станала уязвима. Изглеждаше искрена — не съвсем разумна, но сякаш си вярваше. С други думи, не ми се стори, че го казва само за да ме впечатли.
— Това е проблемът при затворниците, особено онези, които са прекарали по-голямата част от живота си в затвора. Може да им повярваш. Така са се усъвършенствали в манипулациите, че вече дори не осъзнават, че манипулират някого — отвръща Колин. — Вечно твърдят, че някой иска да ги нарани или убие. И, естествено, те самите не са виновни и не заслужават да са в затвора.
Завиваме по улица „Дийн Форест“ и минаваме покрай оръжейния магазин, където се обадих от обществения телефон онзи ден. Питам двамата си спътници за капките кръв на снимките, които разглеждах, когато се обади Сами Чанг. Дали Колин или Марино знаят, че е имало кръв по остъклената веранда на семейство Джордан, в задния им двор и градината. От някого е текла кръв и е възможно този човек да е напуснал къщата през градината и горичката по посока към улица „Ист Либърти“. Или пък човекът е бил ранен в задния двор и е кървял, докато се е връщал в къщата. Кръв, която не е била почистена, а това ме кара да се чудя дали е била оставена по времето на убийствата.
— Някой е кървял, докато се е движел изправен и вероятно е влизал или излизал от къщата — обяснявам. — Например, ако някой си е порязал ръката и я държи вдигната нагоре. Или пък рана на главата, или кръв от носа.
— Интересно е, че споменаваш порязана ръка — отбелязва Колин.
— Аз не знам за това — извиква Марино силно в ухото ми.
— Предполагам, че петната от кръв, за които говоря, са били тествани за ДНК — добавям.
— Не знам за кръвта по верандата и в двора — казва Марино. — Според мен Джейми не е получила тези снимки.
— Неофициално ли? — пита Колин. — Причината е, че това трябва да се получи от ДНК докладите. Но никой не е смятал, че тези кървави петна имат нещо общо с убийствата. Ти постъпваш по същия начин като мен навремето — залавяш се с нещо, за което накрая се оказва, че не означава абсолютно нищо.
— Снимките са били направени, когато са обработвали местопрестъплението — напомням му.
— Да, от следовател Лонг, и са част от документацията по случая, но не бяха представени като доказателства на делото — обяснява Колин. — Бяха отхвърлени като несъществени. Не знам дали си видяла снимките на Глория Джордан.
— Още не.
— Когато ги разгледаш, ще забележиш, че има порязване на левия палец, между първата и втората фаланга. Прясно порязване, което прилича на отбранителна рана. А това определено ме озадачи, тъй като нямаше никакви други отбранителни рани. Тя беше намушкана в шията, гърдите и гърба двайсет и седем пъти, а и гърлото й бе прерязано. Била е убита в леглото и нищо не показва, че се е борила или дори че е осъзнавала какво става. Оказа се, че ДНК от кървавите петна на верандата е нейната. Когато научих това, се сетих, че може би си е порязала палеца по-рано и това не е свързано с убийството й. Подобни неща се случват доста често в наши дни. Стара кръв, пот, слюнка, които нямат нищо общо с разследваното престъпление. По дрехи, в коли, в бани и по стълбища, по компютърни клавиатури.
— Палецът й беше ли порязан, когато ти прегледа трупа? — пита Марино, докато минаваме покрай гробището за коли.
— Господи! Навсякъде имаше кръв — отговаря Колин. — Ръцете й бяха ей така — добавя той, сваля ръце от волана и ги кръстосва под врата си. — Може би ги е вдигнала по рефлекс, след като гърлото й е било прерязано. Или пък са били разположени така от убиеца, който според мен е прекарал известно време, нагласяйки сценично труповете. Но важното е, че ръцете й бяха покрити с кръв.
— Имаше ли нещо в банята, което да те навежда на мисълта, че може да се е порязала сама по-рано? — пита Марино.