През поредната тежка врата влизаме в открита празна зона с маси и столове; чиито крака са завинтени към бетонния под. На едно ниво нагоре има пътека за пазачите, а зад нея са килиите с подсилена охрана, със зелени метални врати с миниатюрни прозорчета, от които надничат лица. Затворничките ни наблюдават напрегнато и едновременно започват да ритат металните врати. Трясъците отекват зловещо, сякаш се затръшват вратите на ада.
— Мили боже — изсумтява Марино.
Тара Грим стои съвсем спокойно и гледа нагоре. Очите й се отместват от пътеката и се спират на една килия точно над вратата, през която току-що минахме. Лицето, което гледа оттам, е бледо и не се вижда добре от мястото ми. Виждам дълга кестенява коса, див поглед и стиснати устни. Жената вдига ръка към стъклото и показва среден пръст на директорката.
— Лола — казва Тара Грим, приковала очи в тези на Лола Дагет, и добавя саркастично: — Милата, безобидна и невинна Лола. Е, вече се видяхте. Погрешно осъдената Лола, за която някой смята, че трябва да се завърне в обществото.
Продължаваме напред покрай една врата, чието прозорче е закрито, и количка с книги от библиотеката, паркирана до недовършен пъзел с изглед от Лас Вегас на метална маса. Мейкън отключва друга врата. В мига, когато влизаме вътре, ритането спира и се възцарява пълна тишина. Напред има по шест врати от двете страни, отделени от останалата част от „Браво“. От стоманените им брави висят бели чували за боклук. Зад прозорците се виждат млади и стари лица. Напрегнатата енергия в тях ми напомня за животни, готови да нападнат, за нещо диво, обзето от страх. Искат да излязат. Искат да разберат какво е станало. Долавям страх и гняв.
Мейкън ни повежда към една килия в далечния край, единствената с празен прозорец и леко открехната врата. Марино раздава защитните облекла, а ние разполагаме оборудването на пода. В килията на Катлийн Лоулър следователят от ФБР, Сами Чанг, разглежда тетрадка, която очевидно е взел измежду книгите и другите тетрадки, подредени на две сиви метални лавици. Облечените му в ръкавици пръсти прелистват страниците. Облечен е от глава до пети в бели предпазни дрехи „Тайвек“, които Марино презрително нарича „излишества“, тъй като е от ера, когато следователите си слагаха само гумени ръкавици и малко ментолов мехлем в носа.
Тъмните очи на Чанг се преместват от Марино към мен. После той поглежда Колин и казва:
— Снимах почти всичко тук. Не съм сигурен какво друго можем да направим заради достъпа.
Той намеква, че надзирателите и останалият персонал на затвора имат достъп до килията на Катлийн, а и безброй други затворнички са били задържани тук през годините. Вземането на отпечатъци и останалите рутинни криминологични процедури вероятно няма да бъдат полезни, защото мястото е замърсено. Смъртта в затвора прилича на битовите убийства. И двете са усложнени от отпечатъци и ДНК, които не означават нищо, ако убиецът е имал достъп до дома или мястото, където е настъпила смъртта.
Чанг внимава какво говори. Не иска да каже направо, че ако някой от затворническия персонал е виновен за смъртта на Катлийн Лоулър, вероятно няма да открием това, обработвайки килията й. Няма да заяви пред Мейкън и Тара Грим, че основната му цел, откакто е дошъл тук, е била да обезопаси килията на Катлийн и да се увери, че никой, включително и те двамата, няма да подправи потенциалните улики. Разбира се, по времето, когато Чанг е пристигнал тук, вече е било прекалено късно да се запази каквото и да било. Не знаем със сигурност колко време Катлийн е била мъртва в килията си, преди ФБР и Колин да бъдат уведомени.
— Не съм докосвал трупа — съобщава Чанг на Колин. — Беше си така, когато пристигнах тук в един часа следобед. Според информацията, с която разполагам, е била мъртва около час преди да дойда тук. Но графикът, на събитията, който ми дадоха, е доста неясен.
Катлийн Лоулър лежи върху смачкано сиво одеяло и мърляв чаршаф на тясно стоманено легло, закачено за стената като рафт, под прозорец, покрит с метална мрежа. Наполовина по гръб, наполовина настрани. Очите й са полуотворени, устата й е зейнала, а краката й висят от тънкия дюшек. Крачолите на белия униформен панталон са вдигнати над коленете, а бялата й риза е надиплена около гърдите, вероятно от усилията за реанимация. Или пък се е мятала в леглото, преди да умре, променяйки позата си в отчаян опит да облекчи болките.
— Правихте ли опити да я спасите? — питам Тара Грим.
— Разбира се. Положихме всички възможни усилия, но тя вече бе починала. Каквото и да е станало, било е адски бързо.