Тара отново почуква по стъклото.
— Стига, Елинора.
— Тя го каза, а не аз. Каза: „Мамка му, помогнете ми! Сигурно съм пипнала нещо!“
— Чудя се дали може да е имала алергия към храна или насекоми — казва ми директорката. — Към оси, пчели — алергии, за които не е казвала на никого. Възможно ли е да е била ужилена, докато се е разхождала в двора? Наоколо има доста оси, когато е горещо и влажно като сега и всичко цъфти.
— Алергичните реакции към ужилвания от насекоми, към скариди, фъстъци или нещо друго, към което си алергичен, обикновено са светкавични — отговарям. — А смъртта на Катлийн като че ли не е била бърза. Минали са повече от няколко минути.
— Беше й зле поне час и половина — вика Елинора. — Защо се забавиха толкова?
— Вие чухте ли я да повръща? — поглеждам Елинора през дебелото стъкло. — Звучеше ли, все едно повръща или има разстройство?
— Не знам дали е повръщала, но каза, че я болял стомахът. Не я чух да повръща. Не чух да пуска водата в клозета. Крещеше, че била отровена!
— Сега пък била отровена — казва Тара и завърта очи към мен, сякаш за да ми напомни кой е източникът на информация.
Изражението на Елинора е раздразнено, а очите й блестят диво.
— Тя каза: „Отровиха ме! Лола го направи! Лола го направи! Оная гадост, която ядох!“
— Стига, престани — казва Тара, а аз влизам в килията на Катлийн Лоулър. — Внимавай какви ги дрънкаш — чувам я да казва зад гърба ми. — Тук има важни хора.
21
В огледалото от полирана стомана, от което Катлийн Лоулър се оплакваше вчера следобед, когато бях при нея, отражението на следовател Сами Чанг се оттегля зад мен и спира до вратата на килията.
— Ще стоя тук, за да ви направя място — уведомява ме той.
Клозетът и мивката са комбинирани в отливка от неръждаема стомана. Няма подвижни части освен бутоните за пускане на водата. Не виждам нищо, по което да личи, че Катлийн Лоулър е повръщала, преди да умре, но усещам лека електрическа миризма.
— Мирише ли ти на нещо странно? — питам Чанг.
— Май не.
— Нещо електрическо, но не точно. Неприятна и странна миризма.
— Не съм я усетил. Не е от телевизора — казва той и посочва малкия телевизор в прозрачна пластмасова кутия.
— Не вярвам да е от него — отговарям. Забелязвам в мивката петна от вода и някаква странна тебеширена утайка.
Навеждам се към мивката и миризмата се усилва.
— Остра миризма, като от късо съединение. Например прегрял сешоар — опитвам се да опиша мириса. — Нещо като батерия.
— Батерия? — намръщва се той. — Не видях батерии. Нито сешоар.
Той се приближава до мивката, навежда се и казва:
— Да, май има нещо. Обонянието ми не е много добро.
— Мисля, че е добра идея да вземем проба от онова, което е в мивката — казвам. — Във вашата лаборатория има всичко необходимо, нали? Трябва да разгледаме морфологията при силно увеличение, за да видим дали става дума за някакъв разтвор и да разберем какъв е. Метали или друг материал. Дали е химикал или медикамент, нещо, което не може да бъде открито чрез спектроскопия. Не знам какви други детектори има сканиращият микроскоп на ФБР, но ако е възможно, бих искала да открием молекулярните отпечатъци от това, каквото и да е то.
— Обмисляме да се снабдим с един от онези мобилни инфрачервени спектроскопи, които се използват за откриване на опасни материали.
— Чудесна идея, особено в наши дни, когато съществува възможността да се сблъскаш с експлозиви, оръжия за масово поразяване, нервнопаралитични газове и опасни прахообразни вещества. Също така е добра идея да убедиш шефа на лабораторията ви да направи анализа колкото може по-бързо. Веднага. Могат да свършат работата за часове, ако я сложат начело на списъка си със задачи. Не ми харесват описаните симптоми.
Говоря тихо и подбирам думите внимателно, защото не знам кой ме слуша.
Но не се съмнявам, че някой ме слуша.
— Мога да бъда адски убедителен — ухилва се Чанг.
Той е дребен и слаб, с къса черна коса, безизразно лице и почти монотонен глас, но очите му са дружелюбни.
— Добре — отговарям. — Точно това ни трябва.
— Смяташ ли, че може да е повръщала там?
— Не усещам мирис на повръщано — отговарям. — Но това не означава, че не й се е гадело, както казва съседката й Елинора. Болки в стомаха.
Най-очевидното предположение за диференциалната диагноза ще бъде направено от хора, които не са квалифицирани и определено не са обективни. При Катлийн Лоулър съществувал риск от внезапен инфаркт, предизвикан от физически упражнения при условия, рисковани за жена на нейната възраст, която никога не се е грижила добре за себе си. Била облечена в униформа от изкуствен материал с дълъг панталон и дълги ръкави, а навън е около четирийсет градуса, с влажност поне шестдесет процента. Стресът влошава всичко, а Катлийн определено изглеждаше стресирана и разстроена от преместването й в „Браво“. Не бих се учудила, ако открием, че е страдала от сърдечно заболяване поради нездравословно хранене и злоупотреба с наркотици и алкохол.