— Ами боклукът? — питам Чанг. — Забелязах бели чували за боклук пред някои от вратите, но не виждам такъв тук. Празен или пълен.
— Добър въпрос — кимва той и ме поглежда в очите.
Ако тук е имало чувал или някакъв боклук, когато пристигнахме, вече го нямаше.
— Може ли да огледам наоколо? — питам го. — Няма да докосвам нищо без твое разрешение.
— Аз вече приключих тук, освен ако искаш да взема някакви проби, така че действай спокойно.
Той тръгва към мивката, а облечените му в ръкавици ръце отварят найлонов плик със стерилни апликатори.
— Ще те уведомя, когато стигна до нещо интересно — казвам, защото по закон местопрестъплението е негово.
Трупът и свързаните с него биологични улики принадлежат на Колин Дънгейт, а аз съм само гост, външен експерт, който се нуждае от разрешение. Освен ако даден случай не е в юрисдикцията на военните съдебни лекари, с други думи — Министерството на отбраната, нямам власт извън Масачузетс. Ще питам, преди да направя и най-дребното нещо.
В стената срещу клозета са вградени две сиви метални лавици, на които са подредени книги, тетрадки и няколко пластмасови кутии — прозрачни, за да предотвратят укриване или контрабанда. Отварям ги и усещам аромата на кокосово масло, шампоан, ментолова вода за уста и паста за зъби. Пластмасова сапуниера със сапун „Айвъри“ и пластмасово шише с нещо, което прилича на гел за коса. Малък гребен, четка за коса без дръжка и ролки, вероятно от времето, когато Катлийн Лоулър е била с по-дълга коса.
Има романи, поезия и книги за самоусъвършенстване, прозрачни пластмасови кошници, пълни с писма и бележки. Не виждам следи от обиск — по нищо не личи, че надзирателите са ровили из вещите на Катлийн, но пък и не бих очаквала видими следи от претърсване. Ако някой е преглеждал вещите й преди идването на Чанг, целта не е била да се открие марихуана, нож или нещо друго, забранено в затвора. А нещо съвсем различно, което в момента не мога да схвана. Какво може да е търсил някой от персонала? Не знам, но няма логична причина някой да отнесе нейния чувал за боклук преди появата на ФБР. Лошото ми предчувствие се изостря.
— Ако нямаш нищо против, бих искала да огледам.
— Разбира се. — Чанг взема проба от мивката. — Да, права си, има някаква миризма. Веществото е сиво. Млечносиво.
Той прибира апликаторите в пластмасова туба и надписва етикета на синята капачка.
Тетрадките са с редове и картонени корици, вероятно купени от затворническия магазин, където не се продават тетрадки със спирали, тъй като телта може да се използва за оръжие. Страниците съдържат поезия и проза, драсканици и рисунки, но повечето са запълнени с датирани бележки. Очевидно Катлийн си е водила дневник много редовно и подробно, но незабавно ми прави впечатление липсата на скорошни записки. Прелиствам тетрадките и разбирам, че е писала в дневника си всеки ден. Започнала преди около три години, когато се върнала в затвора заради убийство в пияно състояние. Но нямаше нищо след трети юни, когато попълнила последната страница на тетрадката с характерния си почерк.
Трети юни, петък
Силен дъжд шиба света, който изгубих. Снощи, когато вятърът удари стоманената мрежа на прозореца ми, звуците бяха като от електрически трион. Дразнещи, а после пронизителни като от опъването на стоманени кабели. Чудовище, направено от метал. Предупреждение. Лежах, слушах шумните метални стонове и си мислех, че нещо идва.
В трапезарията, по време на вечерята преди няколко часа, го усетих. Не мога да опиша какво беше. Не нещо осезаемо като поглед или забележка, просто чувство. Но определено си личи, че се готви нещо.
Всички ядяха яхния с някакво загадъчно месо и не ме погледнат, сякаш ме няма. Не им проговорих. Знам кога да не обръщам внимание на някого. А те знаят, че го знам. Всички тук знаят всичко.
Продължавам да мисля, че става дума за храна и внимание. Хората убиват за храна, ядат лоша храна и убиват за внимание, дори незаслужено и глупаво внимание. Публикувах тези рецепти в „Намеци“ и не дадох похвала, защото въобще не бе заслужена. А и изборът не бе мой. Не аз вземам окончателното решение, но се тревожех, че ще ме обвинят. Обвиненията са голяма работа тук. Не знам какво друго да мисля. Списанието ми тъкмо излезе, и внезапно има промяна.