— Значи ти не си… — започва той, като хвърля поглед зад себе си.
— Абсолютно — поклащам глава отрицателно.
Не съм писала писмото. Не съм изпращала нито него, нито другото, което е било в плика, каквото и да е то.
— Къде са всички останали?
— Отведоха затворничката на друго място, където доктор Дънгейт може да я разпита за онова, което е видяла и чула. Разбира се, историята й става все по-заплетена при всеки нов разказ — отговаря ми той; има предвид Елинора. — Но Мейкън е тук — добавя той достатъчно високо, за да го чуе Мейкън.
— Вероятно би могъл да го разпиташ за пощата, която Катлийн Лоулър е получила през последните няколко дни.
Въздържам се да не добавя, че Чанг не би трябвало да разчита да чуе истината за писмото, или каквото и да било друго, което се случва тук.
Слагам си нови ръкавици и вземам писмото, отпечатано на лист, който прилича на собствените ми бланки. Вдигам го отново към светлината, облекчена, че липсва воден знак. В същото време подозирам обаче, че този, който е фалшифицирал писмото от мен, не знае, че центърът ни използва евтина рециклирана хартия със специален воден знак, предназначен да предпазва кореспонденцията и документацията ни точно от подобни заплахи. Не е трудно да изработиш сравнително добър фалшификат на бланките ми, но е невъзможно да подправиш подобно нещо и да се отървеш безнаказано, освен ако имаш достъп до автентична хартия от центъра. Сещам се, че този, който е изпратил писмото, не се интересува дали полицията, учените или дори аз ще бъдем заблудени. Вероятно единствената цел на фалшивото писмо е била да заблуди Катлийн Лоулър, че писмото е от мен.
Сгъвам го наполовина, както го намерих, и го връщам в големия плик. Все още съм озадачена от размера му и се чудя дали вътре е имало още нещо. И ако е така, какво друго уж съм изпратила на Катлийн Лоулър? Какво друго е получила, за което е смятала, че е от мен? Кой се представя за мен и каква е целта му? Спомням си намеците на Тара Грим за лесния достъп до мен, а после пък Катлийн спомена щедростта ми. Сметнах думите им за странни и се опитвам да си припомня какво точно ми каза Катлийн. Нещо за хора като мен, които се интересуват от такива като нея. За предполагаемото ми внимание към нея. Тогава реших, че има предвид посещението ми при нея.
Но това, което тя всъщност ми казваше, бе, че е благодарна за писмото ми и вероятно за нещо, изпратено от мен. Получила е фалшивото писмо, преди да се види с мен вчера. Пощенското клеймо в Савана бе от 26 юни, в четири и петдесет и пет следобед, изпратено от място с пощенски код 31401. В неделя, преди пет дни, си бях у дома, а Луси ни заведе двамата с Бентън в текила бар „Лолита Кочина“, който й беше любим. Персоналът там със сигурност може да потвърди, че съм била в бара онази нощ. Не е възможно да съм била на хиляда и шестстотин километра на юг в Савана в четири и петдесет и пет следобед и да съм се върнала в Бостън в седем часа за вечеря.
— Отивам да взема някои неща и да се отбия в тоалетната — съобщава ми Марино, когато минава покрай мен.
— Аз ще трябва да ви заведа — чувам гласа на Мейкън.
Внезапно ми идва наум нещо интересно. Някой би могъл да твърди, че Марино е изпратил писмото вместо мен. Бил е тук на двайсет и шести юни. Или поне е бил наблизо, в Южна Каролина.
Вниманието ми се насочва пак към Чанг, който стои до вратата и ме наблюдава.
— Само да проверя още няколко неща. Скоро ще приключа и ще ти покажа какво искам да се прибере — казвам му.
Той поглежда часовника си. Мейкън придружава Марино до тоалетната.
— Бусът пристигна ли? — питам.
— Да. Готови сме, когато приключиш.
— Ами Колин?
— Мисля, че очаква ти да завършиш тук. Не иска нищо друго, докато я откараме в моргата.
— Добре. Ще сложа найлонови пликове на ръцете й и ще я снимам.
— Направих доста снимки.
— Сигурна съм. Но както виждаш, аз обичам да се презастраховам — отговарям му.
— Какво ще кажеш за истински фотоапарат? А щом ще се презастраховаш, трябва да видиш и металната кутия.
— Метална кутия ли? — питам и оглеждам килията, за да видя за какво говори.
— Прикрепена е към крака на леглото — посочва ми той. — Скрита е под завивките.
— Ще я разгледам.
— Действай.
— Ще побързам, за да можеш да влезеш и да събереш няколко неща, които трябва да отидат в лабораторията. Сигурна съм, че вече си готов да се измъкнеш оттук.