— Невинаги успяваме да спрем външните влияния — загадъчно промълвява Тара. — Членове на семействата идват на посещения. Също и адвокати. Понякога влиятелни хора с мотиви, които не са очевидни, започват нещо, излагат някого на опасност, а после тази личност губи малкото си привилегии; дори и нещо повече. Нямате представа колко пъти тези либерални кръстоносци решават да оправят нещата, но причиняват само вреди и излагат хората на риск. Може би и вие трябва да се запитате защо някой от Ню Йорк идва тук, за да се бърка в нещата.
Надигам се от затворническия стол, който е не по-малко корав от директорката, която го е поръчала. През прозореца виждам жени със затворнически униформи да работят в цветните лехи покрай тротоарите и оградите и да разхождат хрътки. Небето изглежда зловещо, с цвят на олово. Питам директорката кой е идвал тук от Ню Йорк. За кого говори?
— Джейми Бъргър. Доколкото знам, с нея сте приятелки.
Тя излиза иззад бюрото си.
Не съм чувала това име от месеци. Споменаването му е болезнено и неудобно.
— Тя провежда разследване, чиито подробности не знам и не би трябвало да знам — казва Тара за известната началничка на отдела по сексуални престъпления в прокуратурата в Манхатън. — Има големи планове и настоява нищо да не достигне до медиите или до когото и да било. Беше ми неудобно да спомена това пред адвоката ви. Но се сетих, че сигурно така или иначе знаете, че Джейми Бъргър се интересува от нашия затвор.
— Не знам абсолютно нищо за разследването й — отвръщам, като внимавам чувствата ми да не се изпишат на лицето ми.
— Изглежда, казвате истината — отбелязва Тара, а в очите й проблясват предизвикателство и негодувание. — Явно това е нова информация за вас. Не обичам хората да ми казват, че за нещо има определена причина, а тя да е съвсем различна. Не бих искала да мисля, че посещението ви при Катлийн Лоулър е хитрост, за да прикриете интереса си към друг човек, за когото съм отговорна в затвора. Или че всъщност сте тук, за да подпомогнете разследването на Джейми Бъргър.
— Не участвам в нейните действия.
— Може и да участвате, но без да знаете.
— Не мога да си представя как посещението ми при Катлийн Лоулър може да има нещо общо с това, което прави Джейми.
— Сигурно знаете, че Лола Дагет е една от нашите — казва Тара.
Изречението й е доста странно. Звучи, сякаш една от най-страшните затворнички тук е ценна придобивка, като спасена хрътка или специално растение, култивирано в оранжерията.
— Доктор Кларънс Джордан и семейството му шести януари 2002, тук, в Савана — продължава тя. — Нападение в дома им посред нощ. Само дето мотивът не е, бил грабеж. Очевидно, убийството е било извършено заради самото убийство. Намушкала ги в леглата им, с изключение на малкото момиченце. То било преследвано надолу по стълбите и стигнало до външната врата.
Спомням си как съдебният лекар, доктор Колин Дънгейт, представи случая пред Националната асоциация на съдебните лекари на ежегодната конференция в Ел Ей преди няколко години. Много се говореше за това какво всъщност се е случило в луксозния дом на жертвите и как убиецът е проникнал там. Престъпникът си направил сандвич, пил бира и използвал тоалетната, без да пусне водата. Тогава останах с впечатлението, че местопрестъплението повдига повече въпроси от тези, на които е отговорено, а и уликите сякаш се опровергават една друга.
— Лола Дагет е заловена, докато перяла окървавените си дрехи. А после дрънкаше неуморно лъжи — съобщава ми Тара. — Наркоманка с проблеми с гнева и дълга история за злоупотреби и неприятности със закона.
— Според мен теорията е, че е възможно участието на повече от един човек — отговарям.
— Теорията тук е, че правосъдието си е свършило работата, а тази есен Лола ще отговаря пред Господ.
— ДНК, или пък бяха отпечатъците, така и не били идентифицирани. — Започвам да си припомням подробностите. — А това говори за възможност да е имало повече от един убиец.
— Това беше и нейната защита. Единствената що-годе вероятна история, която адвокатите й измислиха, за да обяснят как така кръвта на жертвите е била по дрехите й, ако тя не е извършила престъплението. Затова измислиха въображаем съучастник. И Лола се опита да прехвърли вината върху него — казва Тара и ме извежда навън в коридора. — Не бих искала да си представям Лола, пусната на свобода сред хората. А това е възможно, въпреки че обжалванията й приключиха. Поръчани са нови криминологични проби на уликите — нещо, свързано с ДНК.
— Ако това е вярно, тогава сигурно полицията и съдът имат основателна причина — отговарям и поглеждам към пропускателния пункт, където стоят пазачите и си говорят. — Не мога да си представя, че ФБР, полицията, прокуратурата или съдът ще допуснат нови тестове на уликите, освен ако нямат основателна причина за това.