— Надявам се, че ще разберем какво е станало.
— Обикновено си по-оптимистично настроена.
— Сега не е както обикновено. В затвора ни създадоха затруднения и не звуча доволно, защото не съм доволна.
Припомням си мрачното лице на Тара Грим, застанала до вратата на килията и вторачена в мен, а после и какво се случи с надзирателката, която пазела Катлийн Лоулър по време на разходката й.
Според надзирателката Слейтър, едра жена с предизвикателен и враждебен поглед, нищо необичайно не се случило сутринта между осем и девет часа, когато Катлийн се разхождала, както всяка сутрин, откакто я преместили в „Браво“. Попитах я дали Катлийн се е чувствала зле или некомфортно.
Дали се е оплаквала, че е изморена и й се вие свят, или от затруднено дишане? Възможно ли е да е била ужилена от насекомо? Куцала ли е? Изглеждала ли е, като че ли я измъчват болки? Споменала ли е как се чувства? Слейтър докладва, че Катлийн се оплаквала от жегата, и нищо друго. Чухме същата информация, която вече ни дадоха безброй пъти.
Катлийн се разхождала из клетката и от време на време се облягала на телената ограда. Няколко пъти се навела да завърже връзките на гуменките си. Възможно е да е имала проблеми с единия крак, но не споменала нищо за изгаряне. Не било възможно да се изгори в „Браво“, заяви Слейтър с ненужна враждебност, повтаряйки думите на Тара Грим.
— Не знам как изобщо ви е хрумнало — казва ми Слейтър и поглежда директорката.
Затворничките в „Браво“ не използвали микровълнови печки, а водата от крановете не била достатъчно гореща, за да причини изгаряния. Докато била в клетката, Катлийн от време на време искала вода. Казала, че гърлото й е раздразнено, може би от полени или прах, или пък се разболявала от грип. Също така споменала, че се чувства сънлива.
— Какво може да е имала предвид с това „сънлива“? — попитах, а надзирателката очевидно се подразни и повтори:
— Ами, сънлива. — Сякаш съжаляваше, че се е изпуснала, и искаше да си вземе думите назад.
Обясних й, че има разлика между „сънлив“ и „изтощен“. Физическата активност може да изтощи човек, както и болестта. Но сънливост означава да си замаян, да ти е трудно да си държиш очите отворени. Това може да се случи, когато човек е недоспал, но също и при други условия, например ниска кръвна захар.
Вместо отговор Слейтър погледна Тара Грим и ни каза, че Катлийн съжалила, че е яла малко преди да излезе в жегата и влажния въздух. Било възможно солидната закуска да е причинила стомашно разстройство и киселини, но Катлийн вечно се оплаквала от храната в затвора. Мрънкала, когато й носят храната в килията или когато се храни в трапезарията. Непрестанно говорела за храна — обикновено се оплаквала, че не е хубава или не е достатъчна. „Вечно хленчеше за нещо“, каза Слейтър, а тонът й и изражението й, докато говореше, ми направиха същото впечатление като Катлийн вчера. Слейтър беше загрижена за директорката, а не за истината.
— Какво прави Бентън? — питам Луси.
— Говори с офиса в Бостън.
— Нещо ново?
Имам предвид случилото се с Дон Кинкейд.
— Доколкото знам, не, но той изглежда напрегнат. Стои на рампата, където никой не го чува. Искаш ли да говориш с него?
— Не искам да ви задържам. Ще говорим, когато се видим. Не знам кой може да е тук.
Намеквам й, че може да се сблъска с Джейми Бъргър, която още не си е направила труда да отговори на телефонното ми обаждане.
— Тя може би ще има проблем — отговаря Луси.
— Предпочитам никой да няма проблеми. Не искам да се разправяте.
— Трябва да отида да платя горивото.
С Колин стигаме до моргата — бледожълта бетонна постройка без прозорци. От едната й страна има гигантски климатици и промишлен генератор, а от другата — товарна рампа. Зад оградата високи борове се полюляват от вятъра, а в далечината светкавици пробиват черните облаци. Виждам пелени от дъжд далеч на югозапад — страховита буря, която идва откъм Флорида.
Голямата метална врата е вдигната. Минаваме по голия циментов под към друга врата, която Колин отключва.
— Правим по две аутопсии годишно и пет-шест други, които приемаме след оглед — казва той; има предвид случаите, които обикновено му стоварват от женския затвор.
— Ако бях на твое място, щях да разгледам всички случаи внимателно. Поне откакто Тара Грим е директорка на затвора.
— Става въпрос най-вече за рак, хронични сърдечни заболявания, инфаркти и чернодробни проблеми — казва Колин. — Джорджия не е прочута с освобождаване по здравословни причини, ако затворникът е фатално болен. Не се нуждаем от проблеми. Осъденият излиза по-рано, защото умира от рак, а после обира банка или застрелва някого.