— И колко пъти хора като нас са казвали това? — Опитвам се да го поразведря и добавям: — Има известни успехи при тестването на запазени във формалин тъкани. Зависи какво търсиш.
— Точно това е проблемът. Какво търся?
Прекосяваме залата, където още три маси са монтирани на колони и прикрепени към мивки, разположени под осветените капаци на климатиците, които вкарват свеж въздух. До всяка маса е поставена количка с хирургически инструменти, кутии и туби за проби, електрически трион и яркочервен контейнер за остри прибори. По стените са закачени шкафове, лампи и ултравиолетови пречистватели за въздуха. Има и метални плотове и столове за изготвяне на документацията.
— Не че аз отговарям за случая, но на първо място в списъка ми на какво е била изложена тя — казвам на Колин. — Сива тебеширена утайка, която мирише на прегоряла електрическа изолация. Определено би ни помогнало, ако можем да получим анализа на веществото в мивката, колкото може по-бързо. Със сигурност не миришеше на нещо типично за килиите. Не се опитвам да ти давам акъл, но ако имаш някакво влияние…
— Сами има достатъчно влияние и за двама ни. А и всички в лабораторията обичат предизвикателствата. В днешно време всичко е ДНК, но не всичко може да се реши от проклетото ДНК. Обаче само се опитай да го кажеш на прокурорите, и особено на ченгетата. Предполагам, че хората в лабораторията ще се заемат веднага с уликите. Не усетих никаква миризма, но ти вярвам, а и можеш да ми даваш акъл. Не се сещам за отрова, която да мирише на прегорена електроизолация.
— Какво е било тогава? — питам. — До какво се е добрала и как? Била е изолирана. Не е можела да се мотае наоколо, да се среща с другите затворнички и да получи нещо, което не би трябвало да притежава.
— Очевидно трябва да се тревожим за хората, които са имали достъп до килията й. Това винаги ме притеснява, когато някой умре в затвора. Дори когато обстоятелствата изглеждат напълно нормални. А сега определено не става дума за нещо нормално.
24
Вземам два чифта ръкавици от кутията на плота, а Колин отваря чувала за трупове. Помагам му да преместим Катлийн Лоулър на стоманената маса. После той започва да събира празни формуляри и да ги защипва на металната рамка. Аз свалям гумените ластици от китките и глезените на Катлийн. Издърпвам пликовете, които бях поставила върху ръцете и левия й крак, сгъвам ги и ги прибирам за лабораторията. Откъсвам голямо парче бяла касапска хартия от рулото на плота и покривам масата за аутопсии до нашата.
Трупът на Катлийн е значително по-студен, но все още гъвкав и лесен за работа. Събличаме я и поставяме дрехите й на покритата с хартия маса. Бяла униформена риза с голям тъмносин печат „Затворничка“ на гърба. Бял панталон с копчета и сини инициали ЗЖД (Затвор за жени Джорджия) отстрани. Сутиен. Бикини. Намирам лупа на количката и включвам хирургическата лампа. Откривам място, изцапано с оранжево, сякаш Катлийн си е избърсала ръката в десния крачол на панталона. Вземам фотоапарат от рафта и поставям линия до петното.
— Не знам къде правят хранителните ви проби — казвам на Колин. — Това прилича на сирене, но трябва да сме сигурни. Имаше нещо оранжево и под нокътя на десния й палец. Може да е същото нещо, което е докоснала или яла, малко преди да умре.
— ФБР използва една частна лаборатория в Атланта, която анализира хранителни и козметични продукти отговаря той. — Чудя се дали затворничките могат да си купуват от магазина топено сирене.
— Определено е с жълто-оранжевия цвят на сирене чедър. Не видях в килията нищо за ядене, но това не означава, че не е имала нещо по-рано. Разбира се, щяхме да знаем повече, ако боклукът й не бе изчезнал. При Шаная Плеймс имаше ли лилави петна по лицето и очите, които да говорят за кръвоизливи?
— Не. Но това също не се среща винаги при самоубийствата със задушаване с пълна съдова компресия.
— Ако се съди по това как панталонът й е бил завързан около врата и краката, не съм сигурна, че бих очаквала пълната съдова компресия, свързана с увисване.
— Беше необичайно — съгласява се той.
— Вероятно инсценирано?
— Въобще не ми мина през ума тогава.
— И защо да ти мине? Съмнявам се, че и аз бих помислила подобно нещо.
— Няма да твърдя, че не може да е било инсценирано — продължава той. — Но бих очаквал следи от борба, от нещо, с което е била обездвижена. А нямаше дори една синина или драскотина.
— Чудя се дали е възможно вече да е била мъртва, когато е била завързана и поставена в позата, в която са я намерили.
— В момента и аз се чудя за безброй неща — мрачно признава Колин.