Измервам татуировката в долната дясна част на корема — фея с разперени крилца с размер петнайсет сантиметра. Ако се съди по силно изпънатия образ, Катлийн си е направила татуировката, когато е била доста по-слаба.
— А ако вече е била мъртва, когато са я положили на леглото — добавям, като продължавам да мисля за Шаная Плеймс, — въпросът е, от какво е умряла?
— От какво е умряла и защо няма следи от насилие или нещо необичайно? — пита Колин и наглася маската си, която покрива носа и устата му. — Нещо, което не е разкрито при аутопсията и токсикологичната проба.
— Има безброй отрови, които не се появяват при стандартна проба — промълвявам замислено. Обръщаме трупа настрани и оглеждаме гърба. — Нещо бързодействащо, причиняващо симптоми, които остават без внимание, защото свидетелите не са надеждни, или жертвата е изолирана и никой не я вижда, или пък всичко това накуп — казвам и измервам друга татуировка, този път — еднорог. — И най-важното — нещо, при което не можеш да оцелееш. Човекът не остава жив, за да разкаже. Няма провалени опити, които някой да докладва.
— Поне не са ни известни такива — съгласява се Колин. — Но няма откъде да знаем. Ако някой се разболее тежко в затвора и оцелее, няма да научим. Не ни съобщават за почти настъпили смъртни случаи.
Той притиска пръсти към ръката и долната част на крака и си отбелязва лекото обезцветяване. Отваря клепачите, измерва зениците с линия и заявява:
— Еднакво разширени, шест милиметра. На теория при опиатите стеснените зеници се виждат и след смъртта. Никога не ми се е случвало. Други наркотици причиняват разширение, но мъртвите зеници и без друго са разширени.
Той прави бърз разрез със скалпела от ключица до ключица и надолу по дължината на тялото.
— Ще й направим проба за изнасилване. Ще я обработим за всяко проклето нещо, за което се сетим — решително казва Колин и започва да дърпа кожата назад, като натиска скалпела с десния си показалец.
— Кой шкаф? — питам. Той ми посочва с окървавения си пръст.
Намирам комплекта за вземане на физически улики и преглеждам трупа за изнасилване, вземам проба от всички отверстия, снимам и слагам етикети на всеки плик.
— Ще взема натривка от вътрешността на носа и устата й за токсикологичните проби — казвам на Колин. — Ще предам и коса.
Той сваля ребрата и ги пуска в пластмасова кофа до краката си. Помощникът му, Джордж, влиза и донася филмите. Закрепва ги към осветените рамки, а аз се приближавам да погледна.
— Стара фрактура на дясната тибия. Нищо ново. Типични артритни промени.
Местя се от кутия на кутия, оглеждайки яркобелите кости и сенчестите форми на вътрешните органи.
— Има солидно количество храна в стомаха. Не бих очаквала подобно нещо, ако е закусила в пет и четирийсет сутринта и е умряла по обед, около шест часа по-късно.
Връщам се до масата и вземам скалпел.
— Нещо, което кара храносмилането да спре. Последната вечеря на Бари Лу Ривърс била несмляна. А другите две? — Имам предвид Шаная Плеймс и Рия Абърнати.
— Имам само смътни спомени, но, да — несмляна храна. Със сигурност, в случая Бари Лу Ривърс. Реших, че причината е стрес — отговаря Колин. — Виждал съм го и преди при екзекуциите. Затворникът изяжда последната си вечеря, която остава несмляна заради страха и паниката. Не разбирам как въобще ядат. Ако ме очаква екзекуция, мисля, че не бих могъл да хапна нищо. Ще искам само бутилка бърбън и кутия с кубински пури.
Правя разрез в стомаха и изсипвам съдържанието му в една кутия.
— Е, определено не е яла онова, което ни казаха, че е било донесено в килията й рано сутринта.
— Няма яйца и овесени ядки? — пита Колин и поглежда съдържанието на стомаха, докато вдига черния дроб от купата на кантара и взема дълъг нож за аутопсии.
— Двеста и осемдесет милилитра, с парченца от нещо, което прилича на пиле, спагети и някакво оранжево вещество.
— Оранжев плод? Може би е имало портокал на таблата със закуската.
— Не е такова оранжево — отговарям. — Не виждам следи от плод. Прилича на сирене и е същия цвят като оранжевото вещество, което намерих под нокътя й и по панталона й. Откъде може да е взела пиле, спагети и сирене тази сутрин?
— Леко увеличение на черния дроб, но не е зле за човек като нея. Средно при една трета от алкохолиците черният дроб е нормален — отбелязва Колин и се захваща с белите дробове. — Знаеш ли какво те прави алкохолик? Пиеш повече от лекаря си. Значи са ни излъгали за това, което е яла тази сутрин. Пиле и спагети, а? Нямам представа.
Той сваля дроба от кантара и избърсва окървавените си ръце с кърпа.