Шай не беше от онези, които се вайкат и кършат ръце. Секунда с език в пролуката между предните зъби и размишления относно несправедливостите на живота, стоварили се на главата й, и вече мислеше за това какво следва оттук нататък.
- И какво им е толкова специалното на тези четиресет и три дни?
- След точно четиресет и три дни всичко в Крийз ще се обърне с главата надолу.
Шай кимна към прозореца и шумотевицата отвън:
- Нещо ме кара да си мисля, че те по принцип са си надолу с главата.
- Става дума за друго. - Кмета се изправи и й предложи бутилката.
- Е, защо не? - Шай я пое и забеляза, че Суийт и Лам също не смятаха да откажат по още едно питие. Да откажеш пиене в Крийз, изглеждаше толкова нелогично, колкото да откажеш да дишаш. Особено при такова добро питие и такава воня във въздуха.
- От осем години сме тук, Папа Ринг и аз, гледаме се от двете страни на улицата. - Кмета отиде до прозореца и се загледа навън. Походката й бе така плавна и грациозна, все едно не стъпваше по земята, а се носеше над нея. - Когато дойдохме, нямаше нищо тук, само една клисура. Двайсетина бараки сред руините, където траперите идваха да изкарат зимата.
- И каква гледка бе ти сред тях - подсмихна се Суийт.
- Скоро свикнаха с мен. Осем години градът растеше покрай нас. Преживяхме чумата, четири нападения на духовете, две на бандити, после пак чумата. След големия пожар строихме наново, по-нависоко и по-добре и бяхме готови, когато откриха златото и хората започнаха да прииждат. Осем години вече се гледаме от двете страни на улицата, зъбим се един на друг, осем години непрестанна вражда.
- Скоро ли ще стигнеш до същината? - попита Шай.
- Враждата ни започна да вреди на печалбите. Затова се разбрахме да разрешим спора си, прилагайки старите златотърсачески традиции -най-близкото до закон по тези места, но уверявам ви, хората го взимат доста на сериозно. Решихме да третираме града като парцел за разработка с двама претенденти - победителят получава всичко.
- Победителят в какво? - попита Лам.
- Бой. Не беше моя идея, Папа Ринг ме подлъга да се съглася. Бой между двама избраници с голи ръце в начертан на земята кръг в древния амфитеатър.
- Дуел в кръга - промърмори Лам. - До смърт, нека позная?
- Както разбирам, в повечето случаи така свършвали подобни боеве. Господарят Суийт ми каза, че имаш известен опит в тази област.
Лам изгледа Суийт, после за кратко Шай и накрая отново Кмета.
- Малко - изръмжа.
Навремето Шай щеше да се пръсне от смях само при мисълта за Лам в бой до смърт с голи ръце. В момента не виждаше нищо смешно в това.
Суийт се изкикоти, докато оставяше празната си чаша:
- Хайде да спрем с преструвките, а?
- Какви преструвки? - погледна го Шай.
- Това с името, Лам, ето това. Знаеш ли как казвам аз на вълк в овча кожа?
- Не, но имам чувството, че няма да ни го спестиш - извърна се към него Лам.
- Вълк. - Възрастният скаут размаха показалец и се огледа с огромно задоволство. - Мисълта ми се загнезди в главата още от момента, в който видях как един огромен деветопръст северняк очисти двама скитници в Ейвърсток. Но когато го видях как размаза Санджийд като буболечка, вече знаех със сигурност. Да ти призная, когато те питах дали не искате да се присъедините към задругата, вече ми се въртеше в главата идеята, че двамата с Кмета може да се окажете полезни един на друг...
- Ама и ти си един хитрец - изсъска му през зъби Лам и Шай забе-ляза, че очите му святкаха гневно и вените на шията му изхвръкнаха. -На твое място щях много да внимавам, сваляйки овчата кожа, шибаняко, може би няма да ти хареса какво ще откриеш отдолу!
Суийт потрепна, Шай се сепна и замига стреснато. Изведнъж спокойствието и уютът на стаята изчезнаха и тя се почувства сякаш застанала на ръба на огромна пропаст. Тогава Кмета се усмихна, сякаш нищо особено не беше станало, пое нежно треперещата ръка на Лам, напълни чашата му и не побърза да отдръпне пръсти от неговите.
- Папа Ринг доведе човек да се бие за него - продължи тя непринудено. - Северняк на име Златния.
- Глама Златния? - Лам се сви на стола, сякаш внезапно засрамен от поведението си до преди малко.
- Чувала съм за него - намеси се Шай. - Чух, че само глупак би заложил срещу него.
- Зависи срещу кого се бие. Никой от хората ми не може да се мери с него, но ти. - Тя се надвеси напред и полъхът на парфюма й, по-голяма рядкост и от златото в Крийз, накара дори бузите на Шай да пламнат. -От това, което чух от Суийт, с теб също никой не може да се мери.
Навремето Шай щеше да се пръсне от смях и при тази мисъл. Сега дори не се усмихна.