- Ами ако се окаже, че вече не съм в разцвета на силите си? - промърмори Лам.
- О, я стига. И двамата с теб не сме прехвърлили още билото на живота. Аз се нуждая от помощта ти. Ти се нуждаеш от моята.
Тя погледна Лам право в очите и той отвърна със същото, все едно в стаята нямаше друг освен тях. Изведнъж Шай изпита тревога. Сякаш току-що бе надиграна в пазаренето от тази жена, без дори да се споменат цени и уговорки.
- И какво ще ни спре да открием децата по друг начин? - намеси се тя сопнато и гласът й прозвуча мрачно като крясък на врана в гробище.
- Нищо - отвърна просто Кмета. - Но ако искате Кантлис, Папа Ринг ще застане на пътя ви. А аз съм единствената, която може да го махне оттам. Би ли определил това като справедлива оценка, Даб?
- Ще кажа само, че е истина - отвърна Суийт, все още леко притеснен след изблика на Лам. - А кое е справедливо, оставям това на по-свес-тните от мен да решават.
- Няма нужда да решавате сега. Ще ви уредя стаи в странноприемницата на Камлинг. Това е най-близкото до ничия земя, с което разполагаме тук. Ако откриете децата без помощта ми, имате благословията ми да си вървите по живо по здраво. Ако ли не... - Кмета ги дари с поредна усмивка. - Знаете къде да ме откриете.
- Докато Папа Ринг не те изрита от града.
Кмета извърна рязко поглед към Шай и в очите й имаше гняв, яростен и неподправен. Но само за миг, после тя сви рамене:
- Все още се надявам да остана - каза тя и напълни отново чашите.
Парцели
- Ами, парцел е - каза Темпъл.
- Безсъмнено - кимна бавно Маджуд.
- За повече от това не смея да гадая дори.
Маджуд поклати глава:
- Нито пък аз. Въпреки че го притежавам.
Както изглеждаше, златните залежи в Крийз явно бяха силно надценени, за сметка на това някой очевидно се бе натъкнал на кална жила с колосални размери. Като начало страховитият гьол, който тук наричаха централна улица, превръщаше пресичането от другата страна в рисковано за живота газене до глезените и ругаене до припадък. После идваше летящата из въздуха кал, вдигната от всяко колело на фургон и достигаща неподозирани височини, преди да се изсипе върху постройка, човек или звяр. След нея се нареждаше коварната течна тиня, която проправяше своя път нагоре, просмукваше се в дърво и брезент, разцъфтяваше с мъх и плесен и оставяше черната си следа по всяка дреха в града. След тях идваше неизчерпаемият приток на оборски тор и изпражнения, срещащи се във всички възможни цветове и форми, често на най-неочаквани места. И накрая, но не на последно място, се нареждаше моралната мръсотия.
И парцелът на Маджуд изобилстваше от всички тях.
Някакъв неописуемо измършавял индивид изпълзя от една окаяна на вид палатка, опъната надве-натри над него, изхрачи се, дълго и продължително изплю завидния резултат на усилията върху осеяната с боклуци кал. После хвърли един войнствен поглед на Маджуд и Темпъл, повдигна рязко нагоре протритата си, дълга до земята нощница, така че тя да се свлече моментално обратно долу, и изчезна в тъмната вътрешност на палатката.
- Местоположението е добро - отбеляза Маджуд.
- Отлично - съгласи се Темпъл.
- Точно на главната улица. - Нищо чудно, Крийз беше толкова тесен, че на практика представляваше само една улица. Денят я показваше в различна светлина: в никакъв случай по-чиста, но поне размириците и лудницата ги нямаше. Тълпата от опиянчени разбойници между древните колони се беше смалила до поносими граници. Безсъмнено бардаците, заложните зали, пушалните за хъск и пивниците бяха отворени както винаги, но поне не рекламираха услугите си с такова настървение, все едно утре идваше краят на света. Сега на преден план излизаха заведенията с недотам бляскави стратегии за одиране на кожите на клиентите: механи, менителници на пари, заложни къщи, ковачници, месарници, конюшни, ловци на плъхове, шапкари, посредници в продажбите на парцели, минни консултанти, търговци на минно оборудване от най-долнопробно качество и дори поща, чийто чиновник Темпъл бе видял по-рано да изсипва чувалите с писма в потока току на самия край на града. Групи от все още замаяни златотърсачи се влачеха унило към парцелите си вероятно с надеждата да изкрънкат от леденостудения поток достатъчно златоносен пясък, за да изкарат поредната умопомрачителна нощ. От време на време пристигаха по някой и друг оръфан от дългия поход пътник от задруги, всеки погнал своите мечти, със същите смаяни и сащисани погледи, с които бяха гледали Маджуд и Темпъл при пристигането си.
Това беше Крийз. Място, през което всеки преминава.