- Имам табела - обяви Маджуд и я потупа нежно. Беше прясно боядисана в бяло, със златисти букви, гласящи: „Метална работилница Ма-джуд и Кърнсбик, панти, пирони, инструменти, поправка на фургони и висококачествени ковашки услуги“. Отдолу на пет различни езика пишеше: „Ковачница“ - разумно решение за град като Крийз, където едва можеш да намериш двама души да говорят един и същи език на едно и също място, камо ли да го четат. На северняшки думата беше написана с правописна грешка, но въпреки това табелата превъзхождаше в пъти висящите шарении по главната улица. Постройката отсреща например имаше червена табела с жълти букви, чиято боя се беше стекла обилно в долния край. На нея пишеше просто и ясно: „Чукане“.
- Нося я чак от Адуа - продължи Маджуд.
- Това е една чудесна табела, която олицетворява огромното ти постижение да стигнеш толкова далеч. Сега ти трябва само постройка, на която да я окачиш.
Маджуд се покашля и изпъкналата му адамова ябълка подскочи нагоре.
- Доколкото си спомням, дърводелство и строителство бяха едни от многото занаяти във впечатляващия ти списък от професии.
- Доколкото аз си спомням, ти не беше много впечатлен - отвърна Темпъл. - „Не ни трябват къщи тук“, ако позволиш да те цитирам.
- Имаш завидна памет за минали разговори.
- В частност за онези, от които зависи животът ми.
- Трябва ли да се извинявам в началото на всеки наш разговор?
- Не виждам причина да не го правиш.
- В такъв случай приеми извиненията ми. Не бях прав. Ти се доказа като лоялен и предан спътник, да не споменавам така значим проповедник. - Бездомно куче прекоси парцела, подуши едно лайно в калта, остави своето до него и си продължи по пътя. - От позицията ти на дърводелец и строител...
- Бивш.
- ... как би подходил с този парцел?
- Щом наистина настояваш. - Темпъл пристъпи напред. Ботушът му затъна доста над глезена и той го измъкна с жвакане и не без известни усилия от калта.
- Теренът не е от най-добрите - призна Маджуд.
- Теренът винаги е достатъчно добър, ако копаеш достатъчно надъл-боко. Като за начало се започва с набиването на пилони от прясно отсечено твърдо дърво.
- Това изисква здрав гръб. Ще видя дали господарят Лам няма да е склонен да отдели ден-два.
- Той има достатъчно здрав гръб.
- Не бих искал да съм дървеният пилон под чука му.
- Аз също. - Темпъл се замисли, че от напускането си на Дружината на Милостивата ръка се беше чувствал почти непрекъснато точно така, и сега му се искаше да сложи край на това. - Върху пилоните се строи рамка. Отново от твърдо дърво, от захванати напречни греди, за да поддържа чамовите дъски на пода. Трябва да е достатъчно високо над калта, за да не газят клиентите ти в нея. Предната част на приземния етаж е за магазина, а задната е за канцеларията и работилницата. Ще трябва да наемеш зидар за комина и за каменната пещ. На горния етаж ще е жилището ти. Балконът над улицата, изглежда, е на мода. Ако решиш, можеш да го украсиш с полуголи жени.
- Вероятно ще се огранича само до част от местните обичаи.
- Високият покрив със стръмни склонове ще се справи с дъждовете през зимата и ще отвори място за таван, който можеш да използваш за склад или помещения за работници. - Идеята за постройката започна да се избистря в главата на Темпъл, докато чертаеше с отривисти движения скицата и размерите в калта. Единственото, което разваляше иначе почти идиличната картина, бяха групичката необуздани дечурлига духове, които се плацикаха полуголи в пълния с лайна поток.
Маджуд кимна, видимо доволен:
- Трябваше да кажеш, че си архитект, а не просто строител.
- Щеше ли това да промени много?
- За мен, да.
- О, но нека позная, не и за Кърнсбик.
- Сърцето му е от камък...
- Намерих! - Някакъв омазан до ушите в кал индивид влетя с пляскане на конски копита в града. Пришпорваше колкото сила имаше съсипаното от езда животно, вдигнал гордо ръка, сякаш носеше свитъка със словото на всемогъщия. - Намерих парче! - изрева отново той. - Темпъл зърна издайническото проблясване на злато в шепата му. Хората наоколо го приветстваха вяло, подвикнаха едва-едва поздравленията си и след като той слезе от коня, се събраха около него да го шляпат по гърба, вероятно надявайки се вътрешно, че късметът му ще се окаже прилепчив.
- Един от късметлиите - каза Маджуд, наблюдавайки златотърсача, който прецапа с кривите си крака калта и заизкачва стъпалата на „Храма на зара“, последван по петите от екзалтираната при вида на самородния златен къс тълпа.
- Убеден съм, че по обяд ще е вече разорен - каза Темпъл.