- Чак на обяд?
Едно от покривалата на входа на една от палатките се отметна. Отвътре се чу пъшкане и нечия струя пикня заплиска по съседната палатка, опръска калта, премина в капчук и накрая секна. После покривалото се спусна обратно.
Маджуд въздъхна дълбоко:
- В замяна на помощта ти при изграждането на въпросната постройка съм склонен да ти плащам по една марка дневно.
- Хм - изсумтя Темпъл. - Значи, Кърнсбик не е успял да се пребори с всичката щедрост в Кръга на света.
- Задругата може и да е разпусната, но аз все още смятам за свой дълг да се погрижа за онези, с които делих несгодите по пътя.
- Или си се надявал да наемеш някого намясто, но сега оценяваш местните строителни умения като. не дотам впечатляващи. - Темпъл повдигна многозначително вежда и огледа съседната на парцела постройка - всеки прозорец и врата провиснали под свой собствен ъгъл, цялата наклонена на една страна, при все затъналия в калта като подпора огромен каменен блок. - Предполагам ще искаш да построиш нещо, което няма да го отнесе първият порой. Как мислиш, тук времето през зимата дали се влошава много?
Двамата замълчаха. Хладният вятър разлюля брезентовите платнища на палатките и околните постройки изскърцаха заплашително.
- Каква надница искаш? - попита Маджуд.
Напоследък Темпъл все по-често обмисляше варианта, в който се изнизва тихомълком и оставя дълга си към Шай Саут, застинал завинаги на седемдесет и шест марки. Но тъжната истина бе, че нямаше с кого да се изниже тихомълком, нито после къде да отиде, а знаеше, че сам е още по-безпомощен, отколкото в компанията на други. Това му оставяше само още една възможност и тя беше да се сдобие с пари.
- Три марки дневно. - Четвърт от онова, което плащаше Коска, но десетократно повече от онова, което изкарваше, яздейки зад стадото.
- Абсурд - цъкна с език Маджуд. - Подозирам, че сега говори юристът в теб.
- Двамата с дърводелеца са близки приятели.
- И откъде да знам, че работата ти ще си струва парите?
- Обзалагам се, че няма да намериш и един човек, който да е макар и частично неудовлетворен от строителните ми умения.
- Ти не си строил нищо тук!
- Значи, твоята къща ще е уникална. Клиентите ще се стичат на тълпи само за да я зърнат.
- Марка и половина. Повече от това и Кърнсбик ще ми откъсне главата!
- Смъртта ти ще ми тежи на съвестта, значи. Две марки дневно, плюс храна и подслон. - Темпъл протегна ръка.
Маджуд я изгледа навъсено:
- Шай Саут те е научила да се пазариш.
- Безскрупулността й граничи с тази на господаря Кърнсбик. Може би двамата трябва да станат партньори в следващото му начинание.
- Ако два чакала могат да си поделят труп.
Двамата си стиснаха ръцете. После огледаха отново парцела. Не се беше променил много, откакто го видяха за пръв път.
- Първо ще трябва да разчистим терена - каза Маджуд.
- Съгласен. Настоящото му състояние е обида в лицето на Бог. Да не говорим за това каква заплаха е за здравето. - Друг обитател на парцела изникна от едно чудно творение, чийто влажен брезент беше така провиснал в средата, че сигурно почти допираше калта отдолу. Нямаше нищо по себе си, само дълга сива брада, за беда не достатъчно дълга, че да прикрие достойнството му или поне да предпази това на околните, и колан, на който висеше голям нож. Той седна в калта и лакомо заглозга кокал. - Господарят Лам може да се окаже полезен и в това начинание.
- Безсъмнено. - Маджуд го плесна по рамото. - Аз отивам да потърся въпросния северняк, а през това време ти започни разчистването.
- Кой, аз ли?
- Че кой друг?
- Аз съм строител, не съдия-изпълнител!
- До вчера беше проповедник и пастир на стадо, а само допреди минута - юрист! Убеден съм, че като човек с множество дарби ще намериш начин - заяви Маджуд и заприпка надолу по улицата.
Темпъл извърна бавно очи от земната кочина и ги зарея в чистата синева на небесата отгоре.
- Не казвам, че не го заслужавам, ама как само те бива в това да поставяш изпитания пред човека. - Придърпа нагоре крачолите на панталона си и тръгна с отривиста походка към просяка с кокала. Все още накуцваше леко - раната в задника, получена от Шай в равнината, продължаваше да го наболява всяка сутрин.
- Добър ден! - провикна се отдалеч.
Мъжът примижа към него и осмука един хрущял от кокала:
- Как пък не. Имаш ли нещо за пиене?
- Реших, че е най-добре да го откажа.
- В такъв случай по-добре да имаш много, ама много основателна причина да ме занимаваш, момче.
- За причина, да, имам. Дали ще я намериш за основателна, жестоко се съмнявам.