- Ми, можеш да се пробваш.
- Работата е там - поде Темпъл, - че скоро започваме да строим на този парцел.
- И как смяташ да го направите с мен на него.
- Надявах се, че ще склониш да се преместиш.
Просякът огледа много внимателно кокала за нещо заслужаващо си труда по глозгането и като не откри нищо, го хвърли към Темпъл. Удари го в гърдите и отскочи настрани.
- Без питие няма да ме убедиш в нищо.
- Работата е там обаче, че този парцел принадлежи на работодателя ми, Абрам Маджуд, а...
- Кой казва?
-Кой. казва?
- Абе, аз да не пелтеча, бе? - Просякът извади ножа от канията. Нямаше заплаха в действията му, държеше го така, все едно щеше да прави нещо с него, но подтекстът беше пределно ясен. Острието беше значително по размер и въпреки мръсотията наоколо впечатляващо чисто. -Кой казва?
Темпъл отстъпи колебливо. И моментално се блъсна в нещо голямо и твърдо. Обърна се рязко, очаквайки да се озове лице в лице с друг обитател на парцела, с още по-голям нож може би - Крийз изобилстваше от ножове, кой от кой по-голям, до степен такава, че разликата между тях и меч беше само въпрос на дефиниция - но за свое най-голямо облекчение видя надвисналата отгоре си физиономия на Лам.
- Аз казвам - обърна се към просяка Лам. - Но ти не ми обръщай внимание. Можеш също така да поразмахваш още малко тоя нож. Но да знаеш само, че накрая може да се наложи да го вадиш от задника си.
Онзи сведе поглед към острието, сигурно съжалявайки за избора на размер. После го прибра тихомълком.
- Май най-добре да се преместя.
Лам кимна бавно:
- Май така ще е най-добре.
- Може ли да си взема панталона.
- Желателно е, мамка му.
Той се шмугна в палатката и излезе, закопчавайки най-прокъсаното шивашко произведение, което Темпъл беше виждал.
- Палатката ще я оставя, ако нямате нещо против. И без това не е нищо особено.
- Не думай? - отвърна Темпъл.
Просякът се замисли за момент:
- Някакъв шанс за питие, или нещо...
- Изчезвай - изръмжа Лам и онзи се понесе по улицата, сякаш го гонеше зло куче.
- А, ето къде си бил, господарю Лам! - Маджуд се зададе по улицата. Държеше крачолите си придърпани нагоре, разкривайки тънки, опръскани с кал до прасците крака. - Тъкмо бях тръгнал да те търся с надеждата да те убедя да свършиш нещо за мен и къде те откривам, тук, навил ръкави и хванал се на работа!
- Няма защо - отвърна Лам.
- И все пак, ако си готов да ми помогнеш да разчистим парцела, на драго сърце бих ти платил.
- Няма нужда.
- Наистина ли? - Слънцето проблесна в златния зъб на Маджуд. -Направиш ли ми тази услуга, ще ти бъда задължен до гроб! Смятай ме за свой вечен приятел!
- Да те предупредя - да си ми приятел, може да окаже опасно начинание.
- Мисля, че си заслужава риска.
- Особено ако ще ти спести някоя и друга пара - подметна Темпъл.
- Имам повече пари, отколкото ми трябват - каза Лам, - но за беда, приятелите винаги са ми в недостиг. - Той извърна намръщен поглед към скитника с нощницата, който тъкмо подаваше глава навън от палатката си. - Ей, ти! - Онзи на мига се прибра обратно като подплашена костенурка в черупката си.
Маджуд повдигна многозначително вежди към Темпъл:
- Де да беше всеки така разбран.
- Не всеки е склонен да се продаде в робство.
- Никой не те е насилвал да приемаш. - Шай стоеше на разнебитената веранда на съседната къща, кръстосала крака, облегнала лакти на парапета и провесила ръце надолу. Темпъл едва я позна. Носеше нова риза с навити до лактите ръкави. Загорелите й от слънцето ръце, едната с все още ярко очертан на нея спираловиден белег от въжето, бяха чисти. Елекът й от овча кожа, който по силата на всякаква логика беше жълт, белееше ослепително на яркото слънце - същинско небесно видение на фона на калта и мръсотията. Шапката й, все така лекьосана, сега беше килната назад и косата под нея - не толкова мазна и по-червена от преди, се вееше свободно на вятъра.
Колкото повече я гледаше Темпъл, толкова повече му допадаше гледката.
- Изглеждаш...
- Чиста?
- Нещо такова.
-Изглеждаш. изненадан.
- Малко.
- Ти да не мислеше, че воня по собствено желание.
- Нещо повече, мислех, че толкова ти харесва, че не можеш да се сдържиш да не вониш.
Тя се изплю през пролуката между предните си зъби току пред ботушите му.
- Е, сега осъзнаваш грешката си. Кмета беше така добра да ми заеме ваната си.
- Къпем се с Кмета, значи?
- Издигаме се - намигна му Шай.
Темпъл подръпна ризата си - започваше да подозира, че вече се крепи само на по-упоритите петна по себе си: