- Мислиш ли, че ще пусне и мен в банята си?
- Можеш да питаш. Но предполагам, че шансът да нареди да те убият, е едно към четири.
- Не е никак зле. Много хора са едно към едно по отношение на без-временната кончина.
- Свързано е, предполагам, с професията ти на юрист?
- Считано от днес, държа да те информирам, не съм юрист, а строител и архитект.
- Ха, сменяш професиите по-бързо, отколкото курва смъква гащите си, а?
- Човек трябва да се възползва от предоставените му възможности. - Той обходи с плавно тържествено движение на ръката целия парцел. -Нает съм да застроя този ненадминат парцел със седалището на Маджуд и Кърнсбик.
- Поздравления по повод оттеглянето ти от юридическата професия и присъединяването ти към уважаваните членове на обществото.
- Има ли такива в Крийз?
- Засега не, но предполагам, че скоро ще има. Събереш ли накуп тълпа опиянчени главорези, няма да мине много, преди някои да започнат да крадат, после да лъжат, след това да псуват, да откажат пиенето и накрая да създадат семейства и да започнат да си вадят хляба с честен труд.
- Коварната наклонена плоскост. - Темпъл проследи с поглед Лам, който беше подкарал пред себе си поредния просяк, повлякъл зад себе си в калта оскъдната си покъщнина. - Ще ти помогне ли Кмета да намериш брат си и сестра си?
Шай въздъхна дълбоко:
- Може би. Но на определена цена.
- Нищо не е без пари в днешно време.
- Не е. Как върви дърводелството?
Темпъл направи измъчена физиономия:
- Колкото да свържеш двата края, за беда...
- Две марки на ден плюс храна и подслон! - Провикна се Маджуд, докато разваляше една току-що опразнена палатка. - Познавам разбойници, по-милостиви към жертвите си!
- Две марки? От този скъперник? - Шай кимна одобрително. - Бра-во! Ще приема по една марка дневно за изплащане на дълга ти.
- Една марка - едва сдържа гнева си Темпъл - звучи разумно. - А Бог, помисли си, ако въобще го имаше, в отплата поиска едните пости, не че някога ги получи.
- А аз си мислех, че задругата се разпадна! - Даб Суийт и Плачеща скала спряха конете си край парцела. И двамата имаха вид на хора, които дори не са помирисвали вана, нито бяха сменили една дреха по себе си, и Темпъл намери това за странно окуражително. - Бъкхорм е извън града, при така бленуваните трева и вода, Лестек украсява амфитеатъра за големия си дебют, а останалите са се пръснали и търсят злато кой както намерил за добре, но ето ви вас четиримата, все така неразделни. Сърцето ми се топи при мисълта за другарството, което явно съм успял да изкова по време на дългия преход.
- Не се преструвай, че имаш сърце - каза Шай.
- Е, все нещо трябва да изпомпва чернилката в жилите ми, нали така?
- Ха! - викна Маджуд. - Кого виждат очите ми? Императора на равнината, покорителя на великия Санджийд, Даб Суийт!
Скаутът хвърли нервен поглед на Лам:
- С нищо не съм допринесъл за разпространението на тия слухове -
каза.
- И при все това подхванаха града като пламък суха трева! - продължи Маджуд. - Чух една дузина различни версии, никоя от които дори не се доближаваше до онова, което аз си спомням за случката. Последно чух, че си покосил въпросния дух със стрела от една миля разстояние, при това при силен страничен вятър.
- Аз пък чух, че си го нанизал на рогата на разярен бик - каза Шай.
- А според най-новата версия, достигнала до моите уши - каза Тем-пъл, - си го убил в дуел за честта на жена.
Суийт прихна:
- Откъде им хрумват подобни глупости? Всеки знае, че дори не познавам жена с чест. Това ли е парцелът ти?
- Да - отвърна Маджуд.
- Парцел е - обяви тържествено Плачеща скала.
- Маджуд ме нае да построя работилницата и магазина му на него -каза Темпъл.
- Още постройки? - Суийт потрепери и сви рамене. - Проклети покриви, дето те захлупват отгоре. Стени, да те притискат отвсякъде. Как диша човек в тях?
- Постройки - поклати глава Плачеща скала.
- Озовал се в тях, човек не може да мисли за друго, освен как да излезе обратно навън. Аз съм скитник и това е. Роден съм за живот под открито небе. - Той погледна към Лам. Севернякът извлече с една ръка поредния пияница от палатката му и го захвърли безцеремонно на улицата. - Човек е това, което е, нали така?
Шай свъси вежди:
- Може да опита да се промени.
- Може, но в повечето случаи не се получава. А и това с опитите, ден след ден, направо те изстисква. - Възрастният скаут й смигна. - Лам реши ли дали ще приеме предложението на Кмета?
- Обмисляме - отвърна троснато Шай.
Темпъл погледна Шай, после Суийт, после пак нея: