- ... още няколко пристигат, но по-малко, отколкото се надявахме. Не се знае още колко ще се появят. Явно в Мулкова е било зле. - Савиан млъкна, когато видя Шай да приближава. На масата им имаше непознат, скрит още по-навътре в сянката между него и Корлин, точно под затъмнения от завеса прозорец.
- Корлин - каза Шай.
- Шай - отвърна Корлин.
- Савиан.
Той само кимна.
- Мислех, че ще се захванете с копаене.
- Ще отложим малко. - Корлин не откъсна очи от тези на Шай. -Тръгваме след седмица. Или малко след това.
- Много народ пристига със същите намерения. Ако искате да намерите нещо повече от кал, по-добре хващайте пътя и по хълмовете.
- Тези хълмове са тук от времето, когато великият Еуз пропъди дяволите от този свят - каза непознатият. - Убеден съм, че ще са тук и след седмица. - Беше странен този непознат, с дълги, посивели коса и брада и не по-къси от тях вежди. Още по-странно, забеляза Шай, две мънички птички кротко кълвяха семена от шепата му.
- А ти си? - попита Шай.
- Казвам се Закаръс.
- Като магуса?
- Точно като него.
Глупаво, помисли си Шай, да кръстиш някого на легендарен магус от древността, но от друга страна, не по-глупаво от това да дадеш на момиче име, което означава особеност на характера.
- Шай Саут. - Тя му подаде ръка. От ръкава му изскочи още по-малка птичка и щракна с клюн към пръстите й. - А, ъъъ... това там е Лам. Пътувахме дотук от Близка страна в една задруга с тези двамата. Какво ли не преживяхме по пътя, духове, бури, реки и ужасно много скука. Славни времена, а?
- Ненадминати. - Корлин не спираше да я гледа из присвити до цепка клепачи. Шай остана с непогрешимото впечатление, че тя не я искаше наоколо, и това допълнително я амбицира да се помотае още малко край масата им.
- А ти с какво се занимаваш, господарю Закаръс?
- Със смяна на епохи. - Говореше с едва доловим имперски акцент, но някак по-особен, а гласът му наподобяваше шумоленето на стар пергамент. - С направляване на курса на съдбата. Възход и падение на народи.
- Падат ли пари от това? Стигат ли за добър живот?
Устните му се разтегнаха в леко налудничава усмивка, разкриваща чепати пожълтели зъби:
- Няма лош живот и добра смърт.
- Прав си, прав си. А каква е тая работа с птиците?
- Правят ми компания, пеят ми, когато ме налегне меланхолия. Носят ми разни неща, предимно новини, но също клечки и слама за свиване на гнездо.
- Имаш гнездо?
- Не, но те си мислят, че трябва да имам.
- Ама, разбира се. - Очевидно старецът беше напълно изкуфял, но Шай много се съмняваше, че такива коравосърдечни типове като Савиан и Корлин щяха да си губят времето с него, ако нямаха основателна причина. Имаше нещо отвратително в това как я гледаха птиците, килнали глави на една страна, изцъклили малките си немигащи очички. Все едно виждаха през нея и вече я бяха определили като пълна глупачка.
А и нещо й подсказваше, че старецът може би споделяше мнението им.
- Какво те води насам, Шай Саут?
- Дойдох да търся две деца, които бяха отвлечени от фермата ми.
- Някакви новини? - включи се Корлин.
- От шест дни обикалям улицата откъм страната на Кмета и разпитвам навред. Но тук децата не са често срещана гледка. Никой не е и чувал за деца. Ако ли пък са, не ми казват. Чуят ли името Грега Кантлис, онемяват, все едно съм им вързала езиците със заклинание.
- Заклинанията за онемяване не са лъжица за всяка уста - каза замислено Закаръс, загледан в ъгъла между стената и тавана. - Прекалено много неизвестни. - Чу се плясък на криле и един гълъб подаде глава през завесата на прозореца и изгука. - Тя казва, че са в планината.
- Кои?
- Децата. Но гълъбите са лъжци. Винаги ти казват каквото искаш да чуеш. - Старецът изплези език, топна върха му в шепата със семена и за-дъвка шумно, стривайки ги между пожълтелите си зъби.
Шай тъкмо се готвеше да си тръгне, когато Камлинг се провикна:
- Закуската ви!
- Какво според теб са намислили тия двамата? - попита Лам, докато се наместваше на стола, после избута с опакото на ръката си няколко трохи, пропуснати от домакина им.
- Да търсят злато, така чувам - отвърна той.
- Въобще не ме слушаш, нали?
- Старая се да го избягвам. Ако искат помощта ни, ще си кажат. До тогава не е наша работа.
- Можеш ли да си представиш някой от тях двамата да дойде да моли за помощ?
- Не - отвърна Лам. - Предполагам, това означава, че никога няма да е наша работа, нали така?
- Точно така. Ето за това искам да знам.
-И аз навремето бях любопитен. Много отдавна.