Камлинг преглътна тежко и се оттегли с кисела физиономия. Глъчката от разговорите на посетителите постепенно се засили, но напрежението във въздуха си остана все така осезаемо.
- Едно от най-сигурните доказателства, че няма Бог, е съществуването на Ленарт Камлинг - промърмори Папа Ринг, докато изпращаше съдържателя на странноприемницата с поглед. Столът му изскърца жалостиво, когато той се облегна назад, отново във видимо добро настроение. - Е, как намирате Крийз?
- Мръсен. Във всяко отношение. - Шай разръчка още малко бекона, после хвърли вилицата в чинията и я избута настрана. Колкото и настрана обаче да я тикаше, пак не беше достатъчно далеч от противния бекон. Пусна небрежно ръце в скута си и едната - ха, какво съвпадение - падна точно на дръжката на ножа.
- Такъв го искаме, мръсен. Срещнахте ли се вече с Кмета?
- Не знам - каза Шай, - срещнахме ли се?
- Знам, че сте.
- Тогава защо питаш?
- Гледам да покажа някакви обноски, колкото ги имам. Не се заблуждавам обаче, че са като нейните. Много е изискана тя, Кмета, а? -Папа Ринг потърка леко длан в полирания плот на масата. - Изтънчена, фина като огледало. Като ти заприказва, чувстваш се увит в най-меката пухена завивка, прав ли съм? Що-годе по-почтените наоколо при нея се навъртат. Заради маниерите ще да е. И обноските. Те, почтените и големците, много ги тачат тия неща. Но да не се преструваме, че вие двамата сте от тях, нали така?
- Може пък натам да сме се устремили?
- О, аз съм твърдо за стремежите - каза Папа Ринг. - Бог ми е свидетел, че когато дойдох тук, нямах нищо. Но Кмета не може да ви помогне с нищо.
- А ти можеш?
Папа Ринг се разсмя, силно и от сърце - самото дружелюбие:
- О, не, не, разбира се, че не. Но аз поне ще бъда честен с вас.
- Честен по отношение на собствената си непочтеност?
- Никога не съм претендирал за друго, освен да продавам на хората онова, което искат, без да ги съдя. Кмета май ви е оставила с впечатлението, че съм голям гадняр.
- Ние и сами можем да си вадим заключенията.
Папа Ринг й се усмихна широко:
- Перната в устата, а?
- Гледам да не изоставам от теб.
- Обикновено тя говори и за двама ви, така ли?
- В повечето случаи - отвърна Лам с пълна уста.
- Аз пък мисля, че той просто те чака да кажеш нещо смислено, преди да заговори - каза Шай.
Папа Ринг продължи да се усмихва.
- Ами, това ми изглежда доста разумно решение. Вие ми изглеждате разумни хора.
- Не е като да си ни опознал, нали? - вдигна рамене Лам.
- И това е самата причина да съм тук в момента. Да ви опозная. И може би да ви дам един приятелски съвет.
- Прекалено стар съм за съвети - каза Лам. - Дори за приятелски.
- Прекалено стар си и да се биеш, но както се говори наоколо, май си щял да се включиш в едно предстоящо юмручно приключение.
Лам пак сви рамене:
- Бил съм се няколко пъти.
- Очевидно. - Папа Ринг огледа съсипаното лице на Лам. - Но кол-кото и да съм почитател на доброто старо юмручно изкуство, предпочитам този бой въобще да не се състои.
- Страх те е твоят човек да не загуби, а? - попита Шай.
Очевидно нямаше нещо, с което Шай да изтрие усмивката от лицето
на Папа Ринг.
- Не, ни най-малко. Моят човек е известен с това колко други известни мъже е пребил. Лошо при това. Работата обаче е там, че предпочитам Кмета да си събере нещата и да си тръгне по живо по здраво. Не ме разбирайте погрешно, нямам проблем с малко кръв тук-там. Показва на хората, че те е грижа и взимаш нещата на сериозно. Но многото кръв не е добре за печалбите. А аз имам големи планове за това място. Хубави планове... Но вас това не ви интересува, прав ли съм?
- Всеки има планове - каза Шай - и всеки си мисли, че неговите са хубави. Само че понякога хубавите планове се объркват и всичко тръгва надолу.
- Да ви питам друго тогава и ако отговорът ви е „да“ - веднага ви оставям да се наслаждавате на скапаната си закуска. Дадохте ли на Кмета окончателен отговор, или още не е късно да ви направя по-добро предложение? - Погледът му запрескача от единия на другия и когато никой от тях не отговори, той го прие за окуражителен знак. И може би беше прав. - Аз може и да нямам обноски, но съм винаги готов за добра сделка. Просто ми кажете какво ви предложи тя.
Лам най-после вдигна поглед от чинията:
- Грега Кантлис.
Шай се беше вторачила в лицето на Папа Ринг и не пропусна да забележи усмивката му да помръква при споменаването на името, макар и само за миг.
- Познаваш го, значи? - каза тя.