- Работи за мен. От време на време ми върши работа.
- За теб ли работеше, когато изгори фермата ми, уби приятеля ми и отвлече двете ми деца? - попита Лам.
Папа Ринг се облегна назад и потри замислено брадичка, този път с доста по-сериозно изражение на лицето.
- Сериозно обвинение. Отвличане на деца. Едно ще ви кажа, не искам да имам нищо общо с това.
- Е, изглежда, вече имаш - каза Шай.
- Имам само твоята дума. Що за човек ще съм, ако предавам хората си просто защото някой си казал нещо?
- Хич не ми пука що за човек си, мамка му - изръмжа озъбен Лам, стиснал с всичка сила ножа и вилицата, и хората на Папа Ринг се размърдаха по местата си. Шай видя, че Савиан е готов да стане, но Лам сякаш не виждаше нищо от това. - Дай ми Кантлис и приключвам с теб. Застани на пътя ми и ще си имаш проблеми. - Той сведе начумерен поглед и изгледа учудено ножа, който се беше огънал под прав ъгъл със забоден в масата връх.
Папа Ринг повдигна леко вежди:
- Много си самоуверен. За човек, за когото никой не е и чувал дори.
- Няма да ми е за пръв път. Много добре знам как ще свърши всичко.
- Моят човек не е нож за хранене, дето да огънеш така лесно.
- Ще бъде.
- Просто ни кажи къде е Кантлис - намеси се Шай - и ние си хващаме пътя и се махаме от твоя.
Папа Ринг за пръв път имаше вида на човек, готов да си изпусне нервите:
- Момиче, мислиш ли, че ще успееш да млъкнеш за малко, за да се разберем с баща ти?
- Не мисля. Не знам, сигурно е заради кръвта на дух в жилите ми, но съм прокълната с много опърничав характер. Предупредят ли ме да не правя нещо, веднага почвам да мисля как точно да го направя. Просто не мога да се сдържа.
Папа Ринг пое дълбоко дъх и се насили да запази спокойствие.
- Разбирам. Ако някой отмъкне моите деца, няма да има място в целия Кръг на света, където копелето да се скрие от мен. Но не ме превръщайте във ваш враг, когато лесно мога да бъда ваш приятел. Не мога просто да ви дам Кантлис. Това може би е в стила на Кмета, но аз не правя така. Ето какво ще направим, когато той дойде в града, ще седнем всички и ще се разберем мирно и кротко. Ще видим каква е истината и дали не може да намерим тези деца. Ще ви помогна с каквото ми е по силите, имате думата ми.
- Думата ти? - Шай се озъби и се изплю върху бекона. Ако въобще беше бекон.
- Може и да нямам обноски, но думата ми тежи. - Папа Ринг забоде дебел показалец в масата. - И това е всичко, което е от значение от моята страна на улицата. Хората са ми верни, защото аз съм верен на тях. Наруша ли това, аз съм нищо. - Той се наведе и ги подкани с пръст да направят същото, сякаш щеше да им отправи най-доброто предложение, на което са се надявали. - Но забравете за думата ми. Погледнете от друга страна. Искате помощта на Кмета, той ще трябва да се бие, а повярвайте ми, това ще е сериозен бой. Искате моята помощ? - Папа Ринг вдигна рамене, колкото високо позволяваше масивното му телосложение, и ги погледна с такова изражение на лицето, сякаш дори обмислянето на противното беше проява на същинска лудост. - Всичко, което трябва да направи, е да не се бие.
Шай не хареса копелето, нямаше му никакво доверие. Но на Кмета вярваше още по-малко. Освен това не можеше да отрече, че имаше смисъл в предложението на Папа Ринг.
Лам закима бавно, докато изправяше с два пръста огънатия нож, после го хвърли в чинията. Стана от стола:
- Ами ако предпочитам да се бия? - Той се обърна и тръгна към вратата, а застаналите на опашка за храна побързаха да се отдръпнат от пътя му.
Папа Ринг примига озадачен и повдигна учудено вежди:
- Че кой би предпочел да се бие? - Шай не му отговори, вместо това стана и хукна след Лам. - Просто помислете, нищо повече не искам! Проявете разум! - чу го да се провиква след нея, докато излизаше навън.
- Чакай, Лам! Лам! - Тя се запромъква през блеещо стадо дребни сиви овце, после се закова на място да пропусне пред себе си два фургона, чиито колела изпляскаха в калта. Зърна Темпъл високо над околните съ-боретини с чук в ръка и възседнал една напречна греда от вече придобиващия форма магазин на Маджуд. Той помаха за поздрав.
- Седемдесет! - извика му тя. Не можеше да види лицето му, но по това как се смали силуетът му се досети, че увеси нос.
- Ще спреш ли най-после? - настигна Лам току пред „Храма на зара“ и го сграбчи за ръкава. Биячите на Кмета от двете страни на вратата, същите на вид като тези на Папа Ринг, ги измериха с погледи. - Какво си мислиш, че правиш?
- Ще приема предложението на Кмета.
- Просто защото оня дебелак те е погледнал накриво ли?
Лам пристъпи към нея и Шай изведнъж осъзна колко заплашително изглеждаше надвесен над нея.