- Точно така. А също, защото неговият човек отвлече брат ти и сестра ти.
- Ти да не мислиш, че на мен ми харесва? - изсъска му гневно Шай. - Но не знаем в какво точно се забъркваме. А неговото предложение изглежда смислено на фона на всичко останало.
Лам извърна мрачен поглед към странноприемницата на Камлинг:
- Някои хора разбират само от насилие.
- А някои само говорят за него. Не те мислех за такъв. За какво дойдохме - за Роу и Пит или за кръв?
Последното не беше въпрос, но на Шай й се стори, че Лам се замисли, преди да отговори:
- Нещо ме кара да си мисля, че ще получа и двете.
Тя се вторачи за момент в лицето му.
- Кой си ти, мамка му? Навремето човек можеше да ти навре физиономията в лайната просто ей така, а ти щеше да му благодариш и да питаш има ли още.
- А сега, като го каза... - Лам стисна почти до болка ръката й и отскубна ръкава си от пръстите й. - Спомням си, че това хич не ми харесваше.
Той изкачи с тежки стъпки стъпалата към седалището на Кмета и остави Шай сама на улицата.
Толкова просто
Темпъл изтупа последните стърготини от прясно издяланата сглобка, кимна на Лам и двамата заедно свалиха плавно гредата. Стърчащият зъб се плъзна гладко в жлеба.
- Аха! - Лам плесна Темпъл по гърба. - Нищо не е така приятно за окото като добре свършената работа. Сръчни ръце имаш, момче. Чудни ръце, още повече за човек, довлечен от река. Такива ръце стават за всичко. - Той се загледа в своята, цялата надрана, останала само с четири пръста лапа и я стисна в юмрук. - Моите ги бива само за едно. - При тези думи той стовари юмрук върху гредата и сглобката прилепна плътно.
Темпъл беше очаквал дърводелството да се окаже също така досадно занимание като язденето зад стадото, но сега трябваше да признае, че работата определено му доставяше удоволствие и с всеки следващ ден ставаше все по-трудно да го крие. Имаше нещо в това как миризмата на прясно срязано дърво - естествено, когато планинският бриз се усилваше достатъчно, че да отнесе обичайната за Крийз смрад на лайна - успяваше да изтика от гърдите му задушаващите скръб и разкаяние и той отново дишаше свободно. Ръцете му преоткриха отдавна забравените умения с чука и длетото и вече познаваха добре местното дърво - бледо, гладко и здраво. Наетите от Маджуд работници вече бяха приели, че той си разбира от работата, и бяха започнали да изпълняват безропотно поставените им задачи. В момента работеха по скелето и макарите. Компенсираха липсата на умения с ентусиазъм и дървената конструкция на магазина растеше два пъти по-бързо и се получаваше дважди по-добре, отколкото беше очаквал.
- Къде е Шай? - попита той просто ей така, все едно не му се въртеше из главата план как да се измъкне от изплащането на поредната вноска от дълга. Напоследък това се беше превърнало в игра на котка и мишка между двамата. Игра, в която все губеше.
- Още обикаля града и разпитва за Роу и Пит. Всеки ден пристигат нови хора за питане. Сигурно вече е тръгнала по страната на Папа Ринг.
- Безопасно ли е?
- Съмнявам се.
- Не трябва ли да я спреш?
- Хм - изсумтя Лам и постави един от клиновете в протегната ръка на Темпъл. - Последния път, когато се опитах да я спра, беше на десет. Не се получи.
Темпъл натика клина в отвора:
- Веднъж набележи ли си цел, няма спиране.
- Трябва да й го признаеш това. - Темпъл долови нотка на гордост в гласа на Лам, докато той му подаваше дървения чук. - Няма страх от нищо това момиче.
- Защо тогава си тук и помагаш на мен, а не си с нея?
- Защото мисля, че вече съм намерил верния път до Роу и Пит. Сега трябва само да изчакам Шай да приеме цената.
-И тя е?
- Кмета иска услуга. - Двамата замълчаха за момент. В настъпилата тишина се чуваха само ударите на дървения чук на Темпъл и далечното тупкане от множество други чукове на множество други, но не дотам добри като техния строежи. - С Папа Ринг залагат Крийз на бой.
- Залагат Крийз? - извърна се рязко Темпъл.
- Двамата държат горе-долу точно по една половина от града. - Лам отправи поглед към въпросния град, сгъчкан в гънките на виещата се клисура - гигантско черво, от единия край на което влизаха хора, животни и стока, а от другия излизаха просяци, лайна и пари. - Но колкото повече имаш, толкова повече искаш. И всичко, което искат тези двамата, е половината на другия.
Темпъл изду бузи и изпуфтя, докато натикваше следващия клин:
- Един от двамата ще остане много разочарован.
- Поне един. Най-върлият враг е този, който живее в съседство, казваше навремето баща ми. Тези двамата се джавкат от години, но никой не може да надделее над другия и ето ги сега, организират бой. Победителят получава всичко. - Група полупитомни духове се изсипаха от вратата на един от най-долнопробните бардаци - по-квалитетните не пускаха такива като тях вътре, - извадиха ножове и започнаха да се ежат един на друг. Говореха на местния език, от който явно бяха успели да усвоят само псувните, и ги комбинираха успешно с универсалния език на насилието, но в Крийз, така или иначе, на човек не му и трябваше повече, за да се разбира с другите. - Двама мъже в кръга - промърмори Лам - с бая публика наоколо и всякакви залози. Накрая единият излиза жив, другият -не точно, а останалите се разотиват доволни от гледката.