- Мислиш, че има отговор там горе ли? - каза Берми, обвит в облак пара от дъха му и от дъха на коня.
- Не знам къде е отговорът - отвърна Темпъл.
- Готов ли си?
Той се обърна да погледне къщата. Конструкцията от дебели греди беше готова, повечето греди на покрива, рамките на прозорци и врати също. Силуетът й се извисяваше гордо, черен на фона на осеяното със звезди небе. Само преди ден Маджуд му каза колко добра работа е свършил и как дори Кърнсбик ще се съгласи, че това са добре похарчени пари. Почувства прилив на гордост, после се замисли дали му беше останала такава. Но Темпъл беше човек, оставящ нещата наполовина. Отдавна установен факт.
- Можеш да яздиш товарния кон. Само ден-два езда е нагоре по хълмовете.
- Че защо не? - След стотиците мили на гърба на мулето задникът му беше като от камък.
Откъм амфитеатъра се чуваше, че дърводелците вече даваха начало на поредния ден на безцелни и хаотични усилия. Вдигаха трибуна с пейки откъм отворената страна - още няколко десетки зрители щяха да се насладят на зрелището, накачулени един връз друг на нея. Отвесните пилони и напречните греди се открояваха едва на тъмния фон на склона на хълма отзад. Бяха криви и зле сглобени, някои бяха просто стволове на дървета, почти неодялани от клоните.
- Само няколко седмици до големия бой.
- Жалко, че ще го пропуснем - каза Берми. - Но по-добре да тръгваме. Останалите момчетата вече са почнали.
Темпъл тръгна да закрепи дръжката на новата си лопата под ремъците на седлото на товарния кон - всяко следващо движение беше по-бавно от предишното, - накрая спря. Бяха минали няколко дни, откакто за последно видя Шай, но не беше престанал да си напомня за дълга си към нея. Чудеше се къде е. Сигурно още обикаляше неуморно и разпитваше за децата. Нямаше как човек да не се възхити от подобна отдаденост - да продължаваш напред, без значение колко усилия ще хвърлиш и без значение от шанса да се увенчаят с успех. Особено ако си човек, който никога не е бил отдаден на каквото и да било. Въпреки желанието му да е.
Продължи да мисли за това, неподвижен до коня, нагазил до глезени в ледената кал. После отиде до Берми и сложи ръка на рамото му:
- Аз оставам. Хиляди благодарности за предложението ти, но ме чака къща за довършване. А и имам дълг за изплащане.
- Че откога си плащаш дълговете?
- Отсега, предполагам.
Берми го изгледа озадачен, сякаш се опитваше да отгатне къде е шегата във всичко това.
- Мога ли да те накарам да размислиш?
-Не.
- Обикновено си променяш мнението по-бързо от вятъра - посоката.
- Явно човек може да се промени към по-добро.
- Ами лопатата ти?
- Приеми я като подарък.
Берми присви очи:
- Има замесена жена, нали?
- Има, но не така, както си го мислиш.
- А тя какво мисли?
Темпъл изсумтя:
- Не и това, което ти.
- Ще видим. - Берми се метна на седлото. - Мисля, че ще съжаляваш, когато се върна с големи като лайна златни късове.
- Сигурно ще съжалявам много преди това. Такъв е животът.
- Тук си прав. - Берми свали шапка и я вдигна високо за поздрав. - С идиот на глава не се излиза! - В следващия момент вече препускаше сред пръски кал по улицата, разпръсквайки група залитащи пияни златотърса-чи.
Темпъл въздъхна дълбоко. Не беше сигурен дали вече не съжаляваше. Един от пияниците изглеждаше много познат: стар, с бутилка в едната ръка и лъщящи следи от потекли по бузите му сълзи.
- Йосиф Лестек? - Темпъл придърпа нагоре крачоли и прецапа калта. - Какво е станало с теб?
- Позор! - изграчи актьорът и удари с юмрук гърдите си. - Публиката... нищожна. Играта ми. жалка картинка. Културната екстраваган-ца. пълен провал. - Той се вкопчи в ризата на Темпъл. - Бях изхвърлен от сцената. Аз! Йосиф Лестек! Аз, господарят на сцената, владетелят на всеки театър в Мидърланд! - Стисна в шепа собствената си риза, лекьо-сана отпред. - Замеряха ме с говна! Свален от сцената и заменен от три момичета с разголени гърди. Посрещнати с бурни аплодисменти при това. Това ли търси публиката в днешно време? Гърди?
- Предполагам, винаги са били популярни.
- Свършено е с мен! - изви към небето Лестек.
- Млъквай, бе, мамка ти! - изрева някой от прозорците отгоре.
Темпъл подхвана актьора под мишницата:
- Дай да ти помогна обратно до странноприемницата на Камлинг.
- Камлинг! - Лестек се отскубна от ръката му и размаха бутилката. - Това гнусно нищожество! Тази подмолна кукувица! Изхвърли ме от странноприемницата! Мен! Лестек! Ще му отмъстя аз на него, така да знаеш!