- Имал съм. множество професии. - Темпъл успя да измъкне ръка от изненадващо силната хватка на стареца. - Изучавах история, теология и право във Великия храм в Дагоска под ръководството на хадиш Кадия. - При споменаването на името Кмета вдигна рязко глава. - Познавала сте го?
- Преди цяла вечност. Беше човек, на когото истински се възхищавах. Живееше и постъпваше така, както проповядваше. Винаги се придържаше към онова, което смяташе за редно, независимо от трудностите.
- А аз съм негов образ и подобие - промърмори Темпъл.
- Различните задачи искат различни дарби - отбеляза Кмета. - Имаш ли опит с договори?
- Като стана дума, докато бях в Стирия, на няколко пъти лично договарях мирни споразумения, начертал съм и една-две граници. - Беше просто инструмент в безсрамно и откровено незаконно заграбване на земя, но честността е предимство на дърводелеца и проповедника, не на юриста.
- Искам да изготвиш договор - каза Кмета. - Съгласно който Крийз и значителна част от Далечна страна се присъединяват към територията и минават под покровителството на Империята.
- На Старата империя? Мнозинството заселници идват от Съюза, не би ли било логично да...
- В никакъв случай Съюзът.
- Разбирам. Не искам да си навличам неприятности - правя го по-често, отколкото ми се иска, - но. единственият закон, който хората тук уважават, е този на върха на острието.
- Днес може би. - Кмета отиде до прозореца и се загледа в гъмжилото на улицата. - Но един ден златото ще свърши и златотърсачите ще се разотидат. Дивечът също ще свърши и траперите ще се разотидат. След това ще си тръгнат комарджиите, разбойниците, а накрая и курвите. Кой ще остане? Хора като приятеля ти, Бъкхорм, който в момента строи къща и отглежда добитък на ден езда от града. Или приятелят ти, Маджуд, чи-ито прекрасни магазин и работилница ти костваха толкова пот през последните няколко седмици. Хора, които отглеждат неща. Хора, които създават неща, продават неща. - Тя се върна до бюрото и извади с грациозен жест бутилка и чаша. - А, такива хора обичат законите. Не обичат много юристите, но ги приемат като необходимото зло. Същото важи и за мен.
Кмета напълни чашата, но Темпъл я отказа:
- Двамата с пиенето имахме дълги и болезнени спорове, в които стигнахме до извода, че просто не се разбираме.
- Аз и пиенето също не се разбираме много. - Тя вдигна рамене и гаврътна чашата. - Но продължаваме със споровете.
-Нахвърлял съм нещо като чернова. - Закаръс затършува из вътрешността на палтото си, от което се разнесе лек мирис на плесен и лук. Накрая извади мърляв свитък от листове с всевъзможни размери, изписани с най-нечетливия почерк, който Темпъл беше виждал. - С основните точки, така да се каже. Целта е статут на полунезависим анклав под покровителството на Империята и фиктивни данъци. Вече има прецедент. Калкис се ползва с подобен статут. А също. това, кажи го, де. как се казваше? Това там. Кажи го, де. - Той стисна очи и се плесна по главата, но оттам отговор не изпадна.
- Имаш известен опит със законите - каза Темпъл, разлиствайки свитъка.
- Имперско право, много отдавна. - Старецът махна пренебрежително с мръсната си ръка. - Този договор трябва да има сила и по съюзническото право, а и да включва установените минни традиции.
- Ще направя каквото мога. Няма да е в сила, докато не бъде подписан, естествено, от представител на жителите на града и... императора, предполагам.
- Всеки имперски легат представлява императора.
- Да ви се намира някой подръка?
Закаръс и Кмета се спогледаха.
- Говори се, че легионите на легат Сармис са на четири седмици поход оттук.
- Доколкото знам, Сармис. не е добре дошъл никъде. Легионите му - още по-малко.
Кмета вдигна безпомощно рамене:
- Изборът не е лукс, с който разполагам. Папа Ринг иска да присъедини Крийз към Съюза. Както чувам, преговорите му в тази насока вървят повече от добре. Не можем да позволим това да се случи.
- Разбирам - каза Темпъл. „Че нестихващата ви вражда е излязла от границите на Далечна страна - продължи наум, - а също, че е на път да се задълбочи още повече.“ Но нестихващите вражди са хлябът на юриста. Трябваше да признае, че изпита известно безпокойство при мисълта за връщане към въпросната професия, но за момента това определено изглеждаше като лекия път.
- Колко ще отнеме да изготвиш документа? - попита Кмета.