Зачуди се дали нямаше връзка между двете.
- Учителят ми навремето казваше, че за човека можеш да съдиш по приятелите му! - провикна се Темпъл. - Явно съм точно такова говно, за каквото се мислех!
Разнесе се смях, после някой подвикна:
- Бъркаш, бъркаш!
- Доскоро нямаше и един човек измежду познатите ми, когото да нарека свестен. Днес мога да напълня цяла стая с тях, стая, която сам съм построил. Преди се чудех има ли причина човек да дойде в този забравен от Бога задник на света, освен ако не е притиснат от обстоятелствата. Сега знам. Хората идват, за да станат част от нещо ново. Да започнат живот в нова страна. Да станат нови хора. За малко да умра в равнината и ако бях, не мисля, че щях да липсвам на някого. Но една задруга ме прибра и ми даде шанс, който дори не заслужавах. Трябва да призная, първоначално не бяха много склонните да го направят, но... един беше и това е достатъчно. Учителят ми навремето казваше, че ще познаеш праведния по това, че ще даде на онзи, от когото не може да получи обратно. Сигурен съм, че малцина от вас, които са имали нещастието да се пазарят с нея, ще се съгласят, но аз винаги ще смятам Шай Саут за праведен човек.
В стаята се понесе одобрителен шепот, вдигнаха се чаши. Темпъл видя Корлин да потупва по гърба Шай, която се намуси още повече.
- Учителят ми навремето казваше, че няма по-благородно дело от вдигането на нова постройка. Тя дава по нещо от себе си на онези, които ще живеят в нея, на онези, които ще я посещават, дори на онези, които просто ще минават покрай нея. В живота си досега не бях влагал много усилия в каквото и да било, но в тази постройка вложих всичко от себе си. Надявам се, че ще стои по-дълго от останалите наоколо. Нека Господ се усмихва над нея както над мен, след като паднах в онази река. И нека тя даде подслон и донесе просперитет на обитателите си.
- И алкохолът е безплатен за всички! - извика Кърнсбик. Протестите на ужасения Маджуд бяха удавени във виковете и стълпотворението, което настана пред масата с бутилките. - Особено за майстора строител. -Той измъкна отнякъде чаша, натика я в ръката на Темпъл и я напълни с такава широка усмивка, че Темпъл просто не можа да откаже. Двамата с пиенето може и да не се разбираха добре, но щом бутилката бе винаги склонна да прости, кой бе той да не направи същото? Нима прошката не е най-прекият път към Бога и възвишеността? А и колко ще се напие от едно питие?
Достатъчно, както се оказа, за да премине на второ.
- Хубава къща, момче, винаги съм знаел, че имаш скрити заложби -нареждаше Суийт, докато наливаше трето питие в чашата на Темпъл. -Добре скрити, но така де, каква полза от очевидните скрити заложби?
- Каква наистина? - съгласи се Темпъл и гаврътна питието. Все още не можеше да нарече вкуса приятен, но поне вече не беше като нажежена бодлива тел в гърлото. А и колко може да се напие човек от четири питиета?
Бъкхорм беше извадил отнякъде цигулка и свиреше мелодия, на фона на която Плачеща скала се гавреше с предназначението на малък барабан. Имаше и танци. Или по-скоро целенасочен опит за думкане с крака по пода под съпровода на музиката, макар и не в синхрон с нея. Милостив съдия обаче би го нарекъл танц, а в момента Темпъл се чувстваше точно такъв. И с всяко следващо питие - вече им беше изгубил бройката - ставаше все по-милостив и все по-малко съдия и когато Лулайн Бък-хорм сложи малки, но изненадващо силни ръце на раменете му, той не се посвени да изпробва здравината на дъсчения под, който лично беше наковал само преди няколко дни.
Стаята ставаше все по-гореща, по-шумна и притъмняла. Пред очите на Темпъл изплуваха едно по едно лъснали от пот усмихнати лица. Не помнеше откога не се беше забавлявал така. От нощта, в която се присъедини към Дружината на Милостивата ръка може би, когато наемничес-кият живот още се свеждаше просто до няколко свестни момчета, които заедно се изправят пред премерени рискове, смеят се в лицето на целия свят и нямат нищо общо с грабежи, масови кланета и изнасилвания. Лес-тек извади флейта и се опита да се включи в мелодията, но се задави от кашлица и трябваше да бъде изведен навън на чист въздух. Стори му се, че видя Кмета да разговаря с Лам под зоркия поглед на няколко от главорезите си. Сега танцуваше с една от курвите и й правеше комплименти за роклята й, която беше противна и натруфена до безобразие, а тя не можеше да го чуе и само викаше: „Какво?“. В следващия момент танцуваше с един от братовчедите на Джентили и му правеше комплименти за дрехите му, които бяха целите изцапани с кал от копането за злато и миришеха на прясно отворен гроб, но това не попречи на човека да грейне от щастие. Корлин и Плачеща скала минаха покрай него в здрава прегръдка и със сериозни изражения на лицата. Всяка се опитваше да води и Темпъл едва не се задави при вида им. И тогава, изведнъж, танцуваше с Шай и според него се справяха доста добре, предвид това, че той държеше по-лупълна чаша в едната си ръка, а тя - бутилка.