- Не те мислех за танцьорка - извика в ухото й. - Прекадено корава си.
- Аз пък теб не мислех за танцьор. - Темпъл усети дъха й по бузата си. - Прекалено си мекушав.
- Напълно си права. Жена ми ме научи.
Темпъл я усети да потрепва.
- Имаш жена? - попита тя.
- Имах. Дъщеря също. Умряха. Много отдавна. Но понякога изглежда, сякаш не беше чак толкова отдавна.
Шай надигна бутилката и го изгледа косо над гърлото. Имаше нещо в този поглед, от което гърлото му се стегна. Темпъл се наведе към нея, но преди да успее да заговори, тя го сграбчи за тила и го целуна настървено по устните. Ако имаше време да поразсъждава, щеше да стигне до извода, че тя не беше типът жена, от която можеш да очакваш нежни целувки, но такова време нямаше. Нямаше време нито да отвърне на целувката, нито да отблъсне Шай от себе си, нито дори да помисли кое от двете искаше да направи в момента. Миг по-късно Шай изви главата му настрани, изчезна в тълпата и го остави да бъде разнасян насам-натам от Корлин.
- Ако си мислиш, че ще получиш една и от мен, жестоко се лъжеш -изръмжа тя в ухото му.
Темпъл се облегна на стената. Сърцето му блъскаше лудо, лицето му лъщеше от пот, а главата му се маеше, сякаш имаше треска. Странна работа, какво прави една нищо и никаква размяна на слюнка. Е, и няколко питиета след десет години трезвеност. Погледна в чашата, прецени, че е по-добре да лисне съдържанието й върху стената, после реши, че е хвърлил повече труд по стената, отколкото по себе си, и я пресуши на един дъх.
- Добре ли си?
- Тя ме целуна - промърмори Темпъл.
-Шай?
Темпъл кимна, после осъзна, че го каза на Лам, и малко след това, че може би не беше много умно от негова страна да го прави.
Едрият северняк обаче се усмихна широко:
- Е, това не е никаква изненада. Всеки в задругата знае. Цялото това джавкане и заяждане покрай дълга. Повече от очевидно е.
- Защо никой не каза нещо?
- Някои за друго почти не говореха.
- Имам предвид на мен.
- В моя случай, защото се обзаложих със Савиан кога ще стане. И двамата мислехме, че ще е по-скоро, но аз все пак спечелих. Ха, голям шегаджия е този Савиан.
- Той... какво? - Темпъл не беше сигурен кое го свари по-неподгот-вен, че това с целувката на Шай не беше изненада за никого или това, че Савиан е голям шегаджия. - Извинявай, че съм толкова предсказуем.
- Хората обикновено предпочитат очевидното. Иска се много кураж да се опълчиш на неизбежното.
- Да разбирам, че аз го нямам, а?
Лам просто сви рамене, все едно отговорът бе повече от очевиден. Пресегна се и взе шапката си.
- Къде отиваш? - попита Темпъл.
- Нямам ли и аз право на забавление? - Той сложи ръка на рамото на Темпъл. Приятелски, бащински, едновременно с това ужасяващо плашещ жест. - Внимавай с нея. Не е толкова корава, колкото изглежда.
- Ами аз? Аз дори не изглеждам корав.
- Вярно. Но ако Шай те нарани, аз няма да й строша краката.
Когато Темпъл най-после осмисли чутото, Лам беше изчезнал. Даб
Суийт беше взел цигулката и дърпаше лъка с такова настървение, сякаш животът на любимата му зависеше от това.
- Мислех, че танцуваме.
Бузите на Шай бяха поруменели, а тъмните й очи искряха и по причини, които в момента Темпъл не би си направил труда да търси, пък било то очевидни, я намираше за ужасно привлекателна. Затова, мамка му и каквото ще да става, той надигна чашата по най-мъжествения начин, на който бе способен, установи, че е празна, и я захвърли настрани, дръпна бутилката от ръката й, тя го хвана за другата и двамата, залитайки, се понесоха напред.
Беше минало доста време, откакто за последно беше успяла да се напие така порядъчно, но Шай установи, че умението не беше забравено. Простото поставяне на единия крак пред другия се оказа сериозно предизвикателство, но тя установи, че ако държи очите си широко отворени и вперени в земята и се съсредоточи достатъчно, не падаше чак толкова често. В странноприемницата беше прекалено светло. Камлинг каза нещо за политика по отношение на воденето на гости в стаите, а Шай се изсмя в лицето му и каза, че в шибаните му стаи има повече курви отколкото гости, и Темпъл прихна така, че сополите му потекоха по брадата. После я погна нагоре по стълбите с една ръка на задника й, което първоначално беше забавно, но после леко я ядоса и тя го зашлеви. Темпъл така се стресна, че почти падна назад по стълбите, но Шай го хвана за ризата и го повлече нагоре. На площадката спря и каза, че съжалява за шамара, а той попита: „Какъв шамар“, и започна да я целува. Целувките му имаха вкус на алкохол, което според Шай беше доста добър вкус.