- Лам не е ли тук?
- Остава да преспива при Кмета.
Мамка му, всичко се въртеше. Тя ровеше в панталона си за ключа и се смееше, после ровеше в неговия панталон. Двамата се облегнаха на стената. Целуваха се отново. Устата й беше пълна с дъха му, с езика му, с косата й. Изведнъж вратата поддаде с трясък и двамата залитнаха и се запрепъваха по тъмния дъсчен под на стаята. Тя се покатери отгоре му. И двамата пъшкаха, стаята се въртеше. Шай усети алкохолът да се надига с парене в гърлото й, но го преглътна обратно, без много да му мисли. Не я беше грижа, вкусът беше не по-лош отпреди, а и Темпъл или не забелязваше, или не го беше грижа. Беше прекалено погълнат в борба с копчетата на ризата й, които, ако бяха ситни като глави на топлийки, пак нямаше да му се опънат толкова.
Забеляза, че вратата зее отворена и замахна с крак. Прецени грешно разстоянието, ритникът й попадна встрани от дървената рамка. Ботушът й проби дупка в преградната стена и тя избухна в смях. Следващият ритник попадна в целта, вратата се затръшна, а Темпъл най-после беше успял да разтвори ризата й и целуваше гърдите й. Гъделичкаше малко, но иначе беше приятно. Бледото й тяло й изглеждаше странно и непознато. Замисли се откога не беше правила нещо подобно и стигна до извода, че беше много отдавна. Темпъл спря, вдигна глава и Шай видя едва проблясващите му очи в тъмното над нея.
- Правилно ли постъпваме? - попита той и изглеждаше така смехотворно сериозен, че Шай едва не се разкикоти.
- Откъде, мамка му, да знам. Сваляй панталона.
Тя започна да се бори със своя, но не беше събула ботушите си и кол-кото повече риташе, толкова повече се оплиташе в тях. Знаеше, че първо трябваше да свали проклетите ботуши, но вече беше късно, за това продължи да пъшка и да рита. Коланът й се мяташе като разсечена на две змия, ножът й висеше на единия му край и се блъскаше в стената, но накрая успя да освободи единия си крак и това беше предостатъчно.
Разсъблечени, оплели горещите си голи тела, двамата успяха някак да се доберат до леглото. Ръката му беше между краката й и тя се притисна в нея. Пъшкането им, дълбоко и гърлено, постепенно измести смеха. Зад стиснатите клепачи на Шай заплуваха ярки светли петна и тя трябваше да отвори очи, за да спре усещането, че пада от леглото и полита нагоре към тавана. С отворени очи беше по-зле. Стаята се завъртя около нея, ушите й кънтяха от запъхтяното й дишане, от ударите на сърцето й, от съскането на триещите се едно в друго голи тела и жалното скърцане на пружините на леглото - за възраженията на последните не я беше грижа.
Нещо продължаваше да я човърка отвътре, нещо за брат й и сестра й, за Гъли, полюшващ се на въжето, за Лам и предстоящ бой, но Шай пропусна мислите покрай себе си, те се извиха като дим нагоре и започнаха да се въртят заедно с тавана.
В края на краищата, кога за последно се беше забавлявала?
- Ооо - простена Темпъл. - О, не!
Изпъшка жално като грешник на прага на ада, изправен пред цяла вечност на страдания, горчиво разкайващ се за греховния живот, довел го дотук.
Господ да ми е на помощ.
Но Бог имаше други грижи на главата, праведните, над които да бди, и Темпъл не се заблуждаваше, че е един от тях. Не и след събитията от предишната вечер.
Болеше го навсякъде. Одеялото беше усукано около голите му крака. Откъм тавана се чуваше тихото жужене на муха. Слънцето се прокрадваше иззад завесите на прозореца, а отвъд него - шумът на пробуждащия се Крийз. Сега си спомни защо беше спрял пиенето. Това, което не можеше да си спомни обаче, беше откъде му хрумна идеята, че си струва да започне отново.
Гърленото насечено хъркане, което го беше събудило, го накара да примижи като от болка. Успя да надигне леко глава и видя Шай коленичила на пода, превита над нощното гърне. Като изключим един ботуш и надиплен над него панталон, беше чисто гола. При всеки напън за повръщане ребрата й изпъкваха рязко. Сноп светлина от прозореца падаше върху едната й плешка и тя се белееше ослепително ярка. На нея имаше белег от изгорено, който приличаше на обърната наопаки буква.
Тя се изправи, извърна вкопани насред тъмни кръгове очи и изтри с опакото на ръката си една проточила се от устата й лига:
- Целувка?
Звукът, който се изтръгна от гърлото на Темпъл, беше неописуем с думи прости. Смях, оригване и стон в едно. И след сто опита нямаше да го докара отново същия. Всъщност защо му бе да го прави?