- Виждала съм много окаяни типове.
- Тогава си представи някой още по-изпаднал. Мислех, че не мога да падна по-ниско, но когато станах юрист на наемническа дружина, открих, че съм сбъркал. - Той вдигна бутилката за наздравица. - Дружината на Милостивата ръка, под командването на генерал Никомо Коска! О, славно братство! - Темпъл отпи отново. Почувства се приятно, по неестествено отвратителен начин, като при чопленето на коричката на рана.
- Звучи примамливо.
- И аз така си мислех.
- Не беше ли?
- Най-противната сбирщина от човешка измет, която си виждала.
- О, виждала съм доста противни типове.
- Тогава си представи още по-противни. В началото вярвах, че има основателни причини за това, което правеха. Правехме. После си казах, че има просто причини. След това знаех, че това не са дори нищожни причини, но продължих да го правя, защото бях прекалено голям страхливец, за да спра. Бяхме изпратени в Близка страна да търсим бунтовници. Един приятел се опита да спаси някакви хорица. Беше убит. Те също. Избиха се един друг. Но както винаги аз успях да се изнижа. И какъвто съм страхливец, побягнах. После паднах в една река и по причини известни само нему, Бог изпрати една добра жена да измъкне безполезния ми труп от водата.
- Държа да те поправя, Бог изпрати престъпница и убийца да го направи.
- Е, мамка му, колко неведоми са пътищата му понякога. Не мога да кажа, че ми допадна от самото начало наистина, но започвам да мисля, че Бог изпрати точно каквото ми трябваше. - Темпъл се изправи. Не беше лесно, но успя. - Имам чувството, че цял живот бягам. Може би е време да спра. Или поне да опитам. - Седна до нея и изскърцването на пружините го преряза като нож. - Не ме интересува какво си правила. Длъжник съм ти. Вече само за живота си, но все пак. Позволи ми да остана. - Остави празната бутилка, облиза палец и показалец и приглади брадата си.
- Бог да ми е на помощ, но сега ще приема онази целувка.
Тя го изгледа изпод премрежени клепачи. Всеки цвят по лицето й не беше както трябва - кожата леко прежълтяла, очите леко кървясали, устните посинели.
- Сериозно?
- Наречи ме глупак, но не мога да пропусна жена, способна да напълни цяло гърне с повръщане, без да изпръска и капка отстрани. Избърши си устата и ела насам.
Той се примъкна към нея. Отвън в коридора нещо изтропа. Устните й потрепнаха във вяла усмивка. Тя се наведе към него и косата й погъде-личка раменете му. Дъхът й миришеше лошо, но на Темпъл му беше все едно. Топката на вратата се завъртя и изтрака и Шай изрева с пълно гърло
- толкова отблизо и така пресипнало, че Темпъл имаше чувството, че му разцепват главата с брадва:
- Сбъркал си шибаната стая, кретен такъв!
Противно на очакваното, вратата се отвори и в стаята влезе мъж. Висок, с късо подстригана коса и добре облечен. Проницателните му очи обходиха бавно стаята, сякаш влизаше у дома си, и суровото изражение на лицето му се смени със смесица от раздразнение и учудване от факта, че някой я е използвал с такова предназначение.
- Мисля, че съм уцелил точната стая - каза той и от двете му страни се появиха други двама мъже. Нямаха вида на хора, които човек с радост би посрещнал където и да е, най-малко неканени в стаята му. - Чувам, че ме търсиш.
- Кой си ти, бе, мамка му? - изръмжа Шай и погледът й се стрелна към ъгъла, където на пода, прибран в канията, лежеше ножът й.
Новодошлият се усмихна като фокусник, преди да направи най-не-вероятния трик на света.
- Грега Кантлис.
Няколко неща се случиха едновременно. Шай хвърли бутилката към вратата и скочи към ножа на пода. Кантлис се хвърли към нея, а двамата зад него се сбутаха в рамката на вратата.
Темпъл се хвърли към прозореца.
Край на бягането ли? Как не. Преди да осъзнае какво точно ставаше, вече беше навън. Стовари се с панически писък в студената кал и миг по-късно беше на крака и препускаше чисто гол по главната улица. В по-вечето градове това щеше да е крайно неприемливо, но в Крийз дори не минаваше за нещо особено. Чу някой да крещи зад него и ускори темп. Краката му се хлъзгаха, главата му кънтеше с такава сила, че се замисли дали за всеки случай да не я стисне с ръце. Отпред изплува фасадата на „Храма на зара“.
Когато го видяха, биячите на входа се ухилиха, после свъсиха вежди и накрая, когато изкачи тичешком стълбите, го сграбчиха от двете страни.
- Кмета има политика по отношение на панталоните...