- Контъс.
- Аз какво казах?
- Коншъс.
- Ето на! Ако той е в Близка страна, ще бъде ваш.
- Жив - сряза го Пайк. - Той трябва да отговаря за престъпленията си. Да послужи за урок. За назидание!
- И ще го направи по най-представителния и образователен начин, убеден съм в това!
Пайк подхвърли нова шепа трохи на нарасналото ято пред себе си.
- Средствата за постигането на целите оставяме на вас, генерале. Искаме само да оставите нещо в пепелищата, което да си заслужава анексиране.
- Стига да сте наясно, че една наемна дружина е по-скоро тояга, а не скалпел.
- Негово Високопреосвещенство е наясно с избора си на методи и техните недостатъци.
-Вдъхновяваща личност е архилекторът. Да ви кажа, с него сме близки приятели.
- Едно от условията му, ясно изложено в договора, както ще видите, е да не влизате в съприкосновения с Империята. Каквито и да са, никакви, ясен ли съм? - Стържещата нотка отново се прокрадна в гласа на Пайк. - Легат Сармис продължава да витае покрай границата като гневно привидение. Не очаквам да я премине, но без значение, той не е човек за подценяване, кръвожаден и способен на кръвопролития противник е. В момента Негово Високопреосвещенство не търси нови войни.
- Не се тревожете, аз самият избягвам войните, доколкото е възможно. - Коска плесна длан на дръжката на сабята си. - Оръжията са за под-рънкване, не за размахване, нали така?
- Също така имаме подарък за вас. - Началник Пайк кимна към огромния фургон - чудовище от дебели дъбови дъски, обковани с метал, -теглен от осем мускулести коня. Представляваше кръстоска между превозно средство и укрепен замък, с тесни амбразури на стените и назъбен като на защитна стена парапет на покрива, от който предполагаеми защитници можеха да стрелят във всички посоки при нужда от кръгова отбрана. Нямаше вид на много практичен подарък, но Коска не се славеше като най-практичния човек на света.
- За мен? - Той притисна длан към позлатения си нагръдник. - Ще бъде мой временен дом в дивата пустош!
-Не, в него е скрита... тайна - каза Лорсен. - Нещо, което Негово Високопреосвещенство много би искал да бъде изпробвано.
- Обичам изненадите! Стига да не включват въоръжени мъже зад гърба ми, естествено. Може да предадете на Негово Високопреосвещенство, че за мен ще бъде чест да изпълня волята му. - Коска се надигна с усилие и коленете му изпукаха силно. - Как е договорът?
Темпъл вдигна очи от предпоследната страница.
- Ъъъ. - Договорът беше почти идентичен с изготвения от самия него за последната им кампания, като цяло недвусмислен и неопровержим, но по-щедър в много отношения. - Малко проблеми със снабдяването - запелтечи той, отчаяно търсейки за какво да се хване. - Продоволствието и въоръжението са покрити, но този член наистина трябва да включва...
- Дреболии. Не си струва да губим време за това. Да подписваме и да стягаме хората за поход. Колкото по-дълго бездействат, толкова по-трудно е да ги вдигнеш от задниците им. Никоя природна стихия не е такава заплаха за живота и печалбата, като наемници без работа. Освен може би наемници с работа.
- Би било разумно да разполагам с малко повече време за.
Коска се приближи до него и сложи ръка на рамото му.
- Някакви възражения относно договорната част?
Темпъл се замисли и затърси поне дума, която да натежи в негова полза и да убеди човек, за когото няма достатъчно тежък аргумент, който да го убеди в нещо, в което не желае да бъде убеден.
- Не, нищо по договорната част.
- Нещо по финансовата част тогава?
- Не, генерале.
-Значи.?
- Помниш ли деня, в който се срещнахме за пръв път?
Лъчезарната усмивка изникна моментално на сбръчканото лице на
Коска. Онази, на която само той бе способен. Самата ведрина и добронамереност.
- Разбира се. Аз бях облечен в подобна синя униформа, а ти - в кафяви дрипи.
- Ти каза. - Вече това изглеждаше почти невъзможно. - Ти каза, че двамата с теб ще вършим добро, че ще постъпваме правилно.
- И не успяхме ли в най-общ смисъл? От юридическа и финансова гледна точка? - Сякаш цялата добрина на света се побираше и не излизаше от границите на тези два полюса.
- Ами. морална?
Старецът сбърчи чело, сякаш му говореха на чужд език.
- Морална? - повтори той.
- Генерале, моля те. - Темпъл впери очи в Коска с най-умолителното и настойчиво изражение на лицето, на което беше способен. Знаеше, че може да го докара, особено ако наистина вярваше в нещо. Или ако залогът беше наистина голям. - Умолявам те. Не подписвай този документ. Това няма да е война, ще е най-обикновено убийство.