- Просто се опитвам да си свърша работата така, както бих искал друг да я свърши за мен.
- Дръж се с хората така, както искаш те да се държат с теб, и няма къде да сбъркаш. Така казваше навремето баща ми. Май ние с теб наистина имаме различни професии. Моята работа е да направя с другия точно онова, което най-малко искам да ми се случи.
- Готов ли си? - Кмета се беше приближила незабелязано и гледаше двамата в огледалото.
Лам сви рамене:
- За тая работа човек или винаги е готов, или никога няма да бъде.
- Така да бъде. - Тя пристъпи напред и взе ръката на Фоукин. Той почувства острата нужда да се дръпне назад, но се насили за още една добре отработена престорена усмивка. - Последен клиент за днес?
Фоукин преглътна тежко:
- Само още един.
- От другата страна на улицата?
Той кимна.
Кмета притисна монетата в дланта му и се приведе към ухото му:
- Наближава моментът, в който всеки в Крийз ще трябва да избира от коя страна на улицата да застане. Надявам се да направиш мъдър избор.
Залезът придаваше на града карнавална атмосфера. Тълпата от пияни и алчни се стичаше като река към древния амфитеатър. Подминавайки, Фоукин видя кръга, очертан върху каменната настилка в средата - шест стъпки широк, осветен от факли върху побитите около него къси колове. Древните каменни тераси и прясно скованите паянтови трибуни вече гъмжаха от невиждана досега публика. Чуваха се изкрещени залози, тебеширите скърцаха, изписвайки ги по черните дъски. Амбулантните търговци продаваха бутилки и пържена сланина на цени, безбожни дори за това средище на безбожните цени.
Фоукин изгледа мимоходом всичките тези хора, накачулени един връз друг, и за стотен път днес, хиляден тази седмица и сигурно милионен, откакто пристигна за пръв път, си каза наум, че въобще не трябваше да идва, стисна решително чантата си и отмина.
Папа Ринг беше от хората, които колкото повече пари имаха, толкова по-малко обичаха да ги харчат. Седалището му беше повече от скромно в сравнение с това на Кмета - с нисък, напъпил от влага таван и събрана оттук-оттам вехта мебелировка. Глама Златния седеше пред напуканото огледало, осветен от димящи свещи. Огромното му телосложение, натъпкано в стола, представляваше абсурдна гледка. Беше увит в протрит чаршаф, над който главата му стърчеше като лепната накриво върху торта черешка.
Ринг стоеше пред прозореца, също както Кмета допреди малко, със стиснати на гърба дебели юмруци.
- Обръсни всичко - нареди той.
- Освен мустака. - Златния повдигна чаршафа и прокара дебел палец и показалец по горната си устна. - Стои тук, откак се помня, и там ще си остане.
- Такъв удивителен пример за лицево окосмение - отвърна Фоукин. В действителност въпреки оскъдното осветление забеляза не един или два бели косъма. - Да го премахна, ще е огромно съжаление за мен.
Независимо от факта, че беше неоспорим фаворит в предстоящия двубой, в погледа на Златния витаеше мрачно безпокойство, когато влажните му очи срещнаха тези на Фоукин в огледалото:
- Имаш съжаления?
Фалшивата усмивка на Фоукин се изплъзна за момент:
- Нима има човек без такива, господине? - Той започна да реже. -Но ако не друго, те поне ни предпазват от повтарянето на същите грешки.
Златния се вторачи съсредоточено в образа си в огледалото:
- При мен съжаленията се трупат, а аз правя същите грешки, отново и отново.
Фоукин нямаше отговор за това, но в подобни ситуации бръснарят винаги имаше предимство: може да разчита на ножиците си да запълнят неловкото мълчание. Клъц, клъц, клъц. Русите кичури се изтърколваха по чаршафа и падаха на пода, рисувайки интригуващи форми с очевиден и едновременно с това скрит и неразгадаем смисъл.
- Беше ли вече оттатък, при Кмета? - обади се Папа Ринг от прозореца.
- Да, господине, бях.
- Как ти се стори тя?
Фоукин се замисли отчасти върху поведението на Кмета, но най-вече за това какво Папа Ринг очакваше да чуе. Добрият бръснар никога не позволява истината да помрачи очакванията на клиента.
- Изглеждаше много напрегната.
Папа Ринг погледна отново към прозореца и дебелите пръсти заиграха нервно зад гърба му:
- Предполагам, така и трябва.
- Ами другият? - попита Златния. - Онзи, с когото ще се бия?
Фоукин спря да кълца за момент:
- Умислен. Посърнал. Но непоколебим. Право да ви кажа... изглеждаше точно като вас, господине. - Той запази за себе си мисълта, която го споходи.
Току-що един от двамата беше получил последната си подстрижка.