Жената в клетката седеше на пода, кръстосала крака, със завързани зад гърба китки, но когато я видя да идва, изпъна крака и се изправи, плъзгайки въжето нагоре по пръта на решетката. Сплъстената й коса висеше пред лицето й, но Бий видя едното й око да я следи зорко, докато приближаваше. Уорп седеше на масата. Беше оставил халката с ключовете на нея и се преструваше, че чете книга. Обичаше да го прави, мислеше си, че така изглежда нещо по-особено, но дори Бий, скарана с буквите, видя, че книгата е обърната обратно.
- Какво искаш? - Той извърна презрителната си физиономия към нея, все едно беше червей в закуската му.
- Папа Ринг каза да я нахраня.
Бий видя сериозните затруднения, които мисленето причиняваше на дебелата му глава.
- Защо? Няма да е тук задълго.
- Мислиш си, че ми дава обяснения ли? - сопна се Бий. - Но както кажеш, връщам се да кажа на Папа, че не ме пускаш...
- Добре, добре, приключвай по-бързо. И да знаеш, че те държа под око. - Той се наведе към нея и я блъсна с вонящ дъх. - Под две очи.
Отключи клетката, отвори скърцащата врата и Бий се наведе и се мушна вътре с подноса в ръце. Жената продължаваше да я гледа. Не можеше да мърда много напред заради вързаните за решетката ръце, но тя, така или иначе, беше избрала да залепи гръб за нея. Вътре миришеше на пот, пикня и страх, тези на жената и на многото други преди нея, до един с мрачни перспективи за бъдещето. Това място не вещаеше добро бъдеще за никого.
Бий остави подноса и взе чашата в ръка. Жената засмука жадно. Ако някога е имала гордост в себе си, от нея не беше останало нищо. В Белия дом гордостта не трае дълго, особено тук долу. Бий се приближи до нея и прошепна:
- Ти ме пита за Кантлис. За Кантлис и децата.
Жената спря да преглъща и очите й, святкащи, диви, се извърнаха към Бий.
- Продал ги е на драконовите хора. Така каза. - Бий погледна крадешком през рамо, но Уорп си седеше на масата, отпиваше от халбата и не обръщаше никакво внимание. Не би очаквал, че Бий е способна на каквото и да е значимо в този живот, и това за момента работеше в нейна полза. Пристъпи още по-близо, извади ножа и започна да реже въжето покрай една от разранените китки на жената.
- Защо? - прошепна тя.
- Защото Кантлис трябва да си го получи. - Дори в този момент не намери сили да го каже, това, че го иска мъртъв, но нямаше и нужда. И двете знаеха какво имаше предвид. - Аз не мога да го направя. - Тя сложи дръжката на ножа в току-що освободената ръка на жената. - Но си мисля, че ти ще можеш.
Папа Ринг въртеше нервно халката на ухото си - стар навик още от разбойническите му години в Лошите земи. С усилването на шума нервите му все повече се обтягаха, а буцата в гърлото му ставаше все по-болез-нена. Беше изиграл безброй ръце, хвърлил хиляди зарове, въртял не едно колело на късмета. Да, шансът може и да беше изцяло на негова страна, но залогът никога не беше толкова голям. Замисли се дали и тя, Кмета, е толкова напрегната. Не личеше. Стоеше на балкона, вирнала брадичка, а тази нейна гордост, дори от това разстояние и със светлината зад гърба й, пак беше очевидна. Но нямаше как да не е изплашена. Ще трябва да е.
Колко пъти бяха стояли така, вперили свирепи погледи един в друг от двете страни на улицата, планиращи падението на другия с всички възможни средства, било то честни, или подмолни, хората, на които плащаха да се бият за тях - все повече и повече, а залозите - все по-високи. Стотици убийства, стратегии и ходове, цели мрежи от дребни съглашения с този или онзи, нарушени, подновени, и всичко това, за да се стигне дотук.
Отнесе се в една от любимите си фантазии - какво да направи с Кмета, когато най-после победи. Да я обеси за назидание? Да я прекара гола през целия град, бита, откъдето мине, като свиня? Да я задържи като лична курва? Като всеобща такава? Не, знаеше, че това са просто фантазии. Беше дал дума, че тя ще си тръгне жива и здрава, и щеше да я удържи. Хората от нейната страна на улицата може и да го смятаха за долен ко-пелдак, може би дори с право, но през целия си живот досега той бе удържал думата си.
Понякога ти навлича големи неприятности тя, думата. Откарва те на места, където по-добре да не си. И в такива главоблъсканици те завлича, където верният път не е никак лесен за намиране. Но работата не е в намирането на лесния, а на верния, правилния път. И бездруго повечето хора винаги избират лесния.
Вземи Грега Кантлис например.
Папа Ринг извърна начумерен поглед настрани. Ето го и него, проснал се на парапета на балкона като някое влечуго, три дни закъснял, както винаги, чопли зъби с отчупена от дървото треска. Беше се сдобил с пресни драскотини по лицето и с нов костюм, но под него имаше болнав и състарен вид и миришеше на застояла пот. Някои хора бързо се износват. Но беше донесъл дължимото, че и прилична сума отгоре като благодарност за услугата. Само заради това още дишаше. Папа Ринг му беше дал дума все пак.