Двамата бойци излизаха в този момент, съпроводени от очаквания подем в настроението на тълпата. Голямата обръсната глава на Златния се поклащаше над всички. Беше заобиколен от хората на Папа Ринг, които му разчистваха пътя към амфитеатъра, чиито древни камъни грееха в оранжево под угасващата светлина на залязващото слънце. Папа Ринг беше пропуснал да му спомене за жената. Вярно, беше същински магьосник с юмруците, но човекът имаше лошия навик да се разсейва. Затова му каза само ако може да остави стареца жив и да смята работата за свършена. Човек трябва да държи на думата си, но не даваш ли нищо, няма как да получиш нещо.
Видя Лам да излиза. Слизаше по стълбите между древните колони на седалището на Кмета, заобиколен от своя антураж от биячи. Започна отново да върти халката на ухото. Налегнаха го тревогите, че старият се-верняк не беше от хората, от които да очакваш, че ще постъпят разумно. Обърната карта, а Папа Ринг обичаше да знае какво има в тестето. Особено при такива високи залози.
- Не ми харесва това дърто копеле - обади се Кантлис.
Папа Ринг го изгледа намръщено:
- Не думай? На мен също.
- Сигурен ли си, че Златния ще го оправи?
- Досега оправи всеки, който му се изпречи, нали?
- Така е. Ама, нещо много унил вид има за победител.
Последното, от което Папа Ринг имаше нужда в момента, е този глупак да дълбае в раната.
- Ето защо отвлякох жената, нали така? За всеки случай.
Кантлис почеса наболата си брада:
- И все пак голям риск е.
- Риск, който нямаше да се налага да поемам, ако ти не беше отвлякъл децата на дъртото копеле и не ги беше продал на ония диваци.
Кантлис подскочи от изненада и извърна рязко глава.
- Мога да събера две и две - изръмжа Папа Ринг и потрепери. Имаше чувството, че е мръсен и от тази мръсотия нямаше очистване. - Колко ниско може да падне човек? Да продава деца?
Кантлис изглеждаше откровено засегнат:
- Колко нечестно, мамка му! Каза да намеря парите до идването на зимата, иначе да се смятам за мъртъв. Не каза, че те е грижа откъде ще ги взема. Искаш ли да ми ги върнеш и да се отървеш от долния им произход?
Папа Ринг погледна към кутията на масата, замисли се за яркия блясък на старото злато в нея и погледна начумерено към улицата. Не беше стигнал дотук с връщане на пари.
- Така си и мислех. - Кантлис поклати глава със самодоволно изражение на лицето, сякаш отвличането на деца беше гениална идея за печелене на пари, за която заслужаваше само поздравления. - Откъде да знам, че дъртото копеле ще извърви целия път през високата трева и ще се нат-ресе тук?
- Защото - заговори Папа Ринг бавно и сдържано - досега трябваше да си научил, че всяка твоя шибана постъпка има последствия. Че човек не може да се носи по течението на живота, без да се замисля по-надалеч от края на оная си работа!
Кантлис направи кисела физиономия и смотолеви: „Колко нечестно, мамка му“, а Папа Ринг се замисли откога не беше удрял човек в лицето. В този момент истински, ама истински се изкушаваше да го направи. Но знаеше, че това не беше решение. Затова беше спрял да го прави и плащаше на други да го правят от негово име.
- Ти дете ли си, че се вайкаш кое е честно и кое - не? - попита той. - А мислиш ли, че е честно да трябва да се застъпвам за човек, който не знае какво е добра ръка, но въпреки това залага една камара пари на нея, пари, които няма? Мислиш ли, че е честно да се налага да заплашвам живота на жени, за да съм сигурен в изхода от този бой? Какво, мислиш, говори това за мен, а? Какво начало за новата ера, която поставям, а? А, честно ли е според теб да удържам на дума, която съм дал на хора, които хич не ги е еня за тяхната? А? Къде е честното в това? Върви доведи жената.
-Аз?
- Твоите шибани каши оправям, нали така? Върви я доведи, за да види Лам, че Папа Ринг е човек, който държи на думата си.
- Може да изпусна началото - изропта Кантлис така, все едно пропускането на гледката на нечия смърт беше най-голямото разочарование на света.
- Продължавай да стоиш тук и да плямпаш, и ще пропуснеш остатъка от шибания си живот, момче. Доведи жената.
Кантлис тръгна навъсен към вратата и на Папа Ринг му се стори, че го чу да мърмори: „Не е честно“.
Изскърца със зъби, докато се извръщаше към улицата. Това копеле създаваше само неприятности където и да отидеше. Чакаше го лош край, рано или късно, и Папа Ринг започваше да се надява, че ще е първото. Изпъна ръкавелите на ризата си и се утеши с мисълта, че след падането на Кмета пазарът за главорези и биячи ще се обнови и повече няма да му се налага да наема подобни отрепки. Тълпата отдолу притихна и той посегна към ухото си, но спря на средата и преглътна поредната болезнена топка в гърлото. Беше направил всичко възможно да наклони везните в своя полза, но залогът никога досега не е бил толкова висок.