- Отвън се бият, в случай че не си забелязал. Затворено е!
- Забелязах и хич не ми дреме. Искам чукане, и то сега. Имам златен прах и чувам, че Белият дом никога не затваря. Никога.
- Мамка му - изсъска през зъби Пейн. Вярно беше. „Винаги отворено“, казваше Папа Ринг. Да, ама също така каза днес много да внимават, да си отварят очите на четири. „Отваряйте си очите на четири - така каза на всички. - Няма да търпя хората ми да не внимават.“ Странно, предвид това, че тук никой не внимаваше за нищо.
- Искам да чукам - изръмжа старецът. Беше толкова пиян, че едва се държеше на крака.
На Пейн му дожаля за момичето, на което щеше да се падне късметът - този вонеше на всичките лайна в Крийз накуп. По принцип на вратата стояха по трима биячи, но нали е на дъното на проклетата камара, всичките се бяха изнизали навън да гледат и го бяха оставили сам.
Пейн изпъшка сърдито и се обърна да извика някой от по-горните слоеве на камарата, но за негова най-голяма и изобщо неприятна изненада нечия ръка се плъзна под брадичката му, стегна здраво гърлото му и той усети допира на нещо остро и хладно. Вратата зад гърба му се затвори.
- Къде е жената? - дъхът на стареца вонеше както преди, но ръцете му вече не трепереха и бяха корави като желязо. - Шай Саут, кльощава и перната в устата. Къде е?
- Не знам нищо за никаква жена - изпелтечи Пейн, колкото силно можа, с надеждата някой да чуе, но натискът в гърлото му почти напълно заглуши думите му.
- В такъв случай няма значение, че ще ти разпоря гръкляна. - Пейн усети върха на ножа да се впива под брадичката му.
- Мамка му! Стой! В избата е!
- Води. - Старецът го избута напред. Една крачка, втора и изведнъж Пейн се замисли над това какво унижение бе за него настоящата ситуация, сякаш всичко останало не му беше достатъчно, ами сега и това. Без дори да се замисля, започна да се дърпа и извива, да ръга с лакти назад, бореше се така, сякаш това беше така дълго чаканата възможност да се измъкне от дъното на камарата и най-после да бъде някой. Достоен за уважение човек, ако не за другите, то поне за собственото си аз.
Но старецът се оказа корав като камък. Жилестата ръка беше стегнала гърлото на Пейн и от него не излизаше нищо повече от тихо хъркане. Усети острието на ножа да се плъзва нагоре по бузата му, после пареща болка.
- Продължавай да се дърпаш и това око си заминава. - Студенината в гласа на стареца изби всякакви мисли за съпротива от главата му. - Ти си просто глупакът, който отваря вратата. Не мисля, че дължиш кой знае какво на Папа Ринг. А и с него, така или иначе, е свършено. Заведи ме при жената, не прави глупости и ще доживееш да бъдеш глупакът, който отваря нечия друга врата. Как ти звучи?
Ръката отслаби хватката достатъчно, че да може да изхърка:
- Добре. - И наистина звучеше добре. През целия си живот Пейн на никого не се бе опълчвал и докъде го беше докарало това? Беше просто глупакът, който отваря вратата.
Дъното на камарата.
Златния беше успял да разкървави порядъчно физиономията на стария северняк. Беше започнало да ръми, виждаше ситните струйки в светлините на факлите, усещаше ги хладни по лицето си, но отвътре гореше, нямаше следа от колебания и неувереност. Беше преценил добре противника си и дори кръвта в устата му имаше вкус на победа.
Това е последният му бой. После с парите на Папа Ринг - обратно в Севера. Ще си върне изгубената слава, децата си, най-после ще си отмъсти на Керм Желязната глава и Калдер Черния. Само мисълта за тези двамата, за омразните им имена и физиономии стигаше да разпали гнева му.
Златния изрева с пълно гърло. Тълпата пое рева му и той сякаш се понесе по него над кръга като по гребена на вълна. Старецът успя да избие първия му удар, приклекна под втория и някак съумя да докопа ръката му. Двамата се вкопчиха един в друг, пръстите им се гърчеха в търсене на по-добра хватка, дланите пляскаха и се хлъзгаха по намазаните с мас тела, краката търсеха опора. Златния напрегна сили, извика и успя да отлепи Лам от земята, но старият северняк оплете в последния момент крак в неговия и двамата полетяха с гърбовете си към земята. Стовариха се едновременно на каменните плочи и тълпата скочи на крака.
Златния беше отгоре. Опита да провре ръка през шията на стареца, заопипва и докопа едното му ухо, но не успя да го сграбчи - беше прека-лено хлъзгаво. Пръстите му пропълзяха нагоре по лицето на Лам, искаше да забие палци в очите му, както направи с онзи едър златотърсач през пролетта, но преди да успее, главата му бе извита надолу, усети дърпане и пареща болка в устата си. Изкрещя, изви се настрани, изръмжа и впи нокти в китката на Лам. Ужасяваща болка го преряза през горната устна, чак до венците, но той се отскубна и скочи тромаво на крака.