- Сега ще ти дам аз на теб един шибан урок! - изкрещя той, но жената продължи да го гледа втренчено. Беше оголила зъби и дишаше така тежко, че от устата й пръскаше слюнка. Сграбчи я за ризата и шевовете й изпращяха, когато почти я отлепи от пода. С другата ръка сграбчи лицето й и започна да стиска колкото сила имаше, размаза устата й между пръстите си, мачка, мачка...
Ужасяваща болка прониза бедрото му и той извика пронизително. Усети нов удар, болката се стрелна нагоре, кракът му поддаде и той залитна към стената.
- Какво. - обади се отнякъде Уорп и Кантлис чу шум от крака по пода и пъшкане. Едва успяваше да се задържи прав, болката беше непоносима, стигаше нагоре чак до чатала, но той успя да се обърне.
Уорп беше залепен с гръб за решетката с глуповато стъписано изражение на лицето. Жената го държеше с едната ръка, а с другата го мла-теше с юмрук в корема и пъшкаше тежко при всеки удар. В следващия момент очите на Уорп се изцъклиха и той изхърка. Едва тогава Кантлис забеляза ножа в ръката на жената и кървавите пръски, които летяха от острието и капеха на земята. Осъзна, че беше наръгала и него и мисълта за цялата тази несправедливост го накара да изскимти от яд. Подскочи криво-ляво на ранения си крак, хвърли се към нея и я сграбчи през гърба. Двамата прелетяха през вратата, строполиха се едновременно на отъпкания кален под пред клетката и той видя ножа да изхвърча от ръката на жената.
Оказа се хлъзгава като змиорка, измъкна се от хватката му, метна се отгоре му и му нанесе няколко здрави удара с юмрук в устата. Преди да се осъзнае, главата му изтропа на няколко пъти в калния под. После тя скочи към ножа, но той успя да я сграбчи за ризата и проклетият парцал почти се разпра в ръката му. Двамата запълзяха един през друг към крака на масата, като не спираха да пъшкат и да съскат от напрежение. Тя за-махна и го удари отново, но юмрукът й пропусна лицето му, като закачи едва главата му, и Кантлис успя да докопа косата й. Сграбчи я и изви рязко главата й настрани.
Тя изпищя и започна да се мята, но той я беше спипал здраво. Удари главата й в крака на масата и пак, и пак, докато не усети тялото й да се отпуска. Измъкна се изпод него, пъшкайки от болката в наръгания крак, който вече беше целият мокър и топъл от кръвта.
Чу я да диша запъхтяно, докато се надвесваше отгоре й. Тя се опита да го ритне с коляно, но сега цялата му тежест беше върху нея, а едната му ръка най-после беше напряко през гърлото й, притискайки я към пода. Кантлис се протегна, изпъна пръсти и заопипва за ножа и когато те докопаха дръжката, той се изкиска доволно. Беше победил, знаеше го.
- Шега ша видим ние тая ябота - изфъфли заради разбитата си уста. Вдигна ножа пред лицето й, за да го види добре. Лицето й беше почервеняло от душенето, а сплъстената й от кръв коса беше залепнала за него. Тя не откъсваше облещени очи от върха на острието и не спираше да се бори да избута ръката му, но силите й отслабваха бързо. Кантлис вдигна ножа и направи няколко лъжливи замаха надолу. Доставяше му истинско удоволствие да гледа как замижава при всяко приближаване на стоманата. - Ей шега ша видим! - Вдигна ножа високо над главата си, този път нямаше да е само подигравка.
Изведнъж китката му се усука и той зяпна от изненада. В следващия миг някой го повлече настрани и той отвори уста, но преди да каже как-вото и да било, нещо го фрасна право в нея и всичко се завъртя шеметно пред очите му. Разтърси глава, чуваше жената да кашля, но от много, много далеч. Видя ножа на земята и се пресегна.
Един ботуш се стовари върху ръката му и я смаза на пода. Друг изрита острието надалеч. Кантлис изпъшка и се опита да размърда ръката си, но не можа.
- Искаш ли да го убия? - попита някакъв дъртак и го погледна отгоре.
- Не - изграчи момичето и се наведе да вземе ножа. - Аз искам да го убия.
Тя пристъпи към Кантлис и изплю една кървава плюнка в лицето му.
- Не! - проскимтя той и опита да се надигне, но със съсипания крак и премазаната под ботуша на стареца ръка това се оказа невъзможно. -Нужен съм ти! Искаш си обратно децата, нали? Нали? - Видя промяната на лицето й и разбра, че беше намерил правилния път. - Не е лесно да стигнеш там! Аз знам пътя! Нужен съм ти! Ще ти помогна! Ще оправя нещата! Не беше моя вината, Ринг беше. Каза, че ще ме убие! Нямах избор! Нужен съм ти! - Той продължи да плямпа, да хленчи и да проси милост, без да изпитва никакъв срам. Когато няма друг избор, разумният човек винаги проси и моли колкото сили има.